През последните дни все по-често се чува критиката, че разследващите журналисти са публикували няколко имена на вероятни собственици на фирми-пощенски кутии, но не са представили доказателства за конкретни нелегални машинации. За това говорят най-вече адвокати и финансови експерти, но и журналисти. Браншовото списание "Meedia" например пише, че разследването е със "съмнително качество".

Сорос, Панама пейпърс и съмненията

"От десетилетия знаем за съществуването на голям брой фирми-пощенски кутии. Знаем също така, че Панама е райско място за такива фирми. С две думи: няма никаква изненада", казва финансовият експерт Дирк Мюлер в интервю за Дойче Веле. Според него основният въпрос е следният: "Не е толкова важно кои имена фигурират в списъка. По-важното е кои не са в него. Бие на очи, че се публикуват имена на хора от Китай, Русия и арабския свят. Но къде са големите имена от Америка? Дали преди публикацията документите не са били пресяти с цел да се огласят само определени имена?", пита Мюлер.

Експертът отдава голямо значение на факта, че журналистическият консорциум, който се занимава с разкритията от Панама пейпърс, се финансира включително от "Отворено общество" на американския инвеститор Джордж Сорос. "Още в миналото за тази група се говореше, че поднася едностранчиви информации и преследва конкретни политически цели", посочва Дирк Мюлер.

Журналистическата организация сама призна, че е селекционирала само имена на хора, включени в санкционните списъци на ООН. "Защо публикуват целенасочено имената на определени хора? Защо не огласят всички имена? Кой е заинтересован от вкарването на Путин в играта?", пита Дирк Мюлер. Бившият британски посланик в Узбекистан Крейг Мъри споделя това становище. Той смята за "дипломатическо лицемерие" заявлението на журналистическата група, че голяма част от информацията щяла да остане строго поверителна.

Псевдо-скандал?

"Много шум за нищо" - тези думи са на австрийския финансов министър Ханс Йорг Шелинг, според когото дейността на фирмите-пощенски кутии не е задължително престъпна. Разбираеми са и упреците от страна на панамското правителство, че в случая ставало дума за целенасочено дискредитиране на страната. Защото и в Европа има данъчни оазиси, на които би трябвало да се гледа с критично око. Люксембург, Ирландия, Малта и Нидерландия, например, привличат много клиенти с отчасти огромни данъчни облекчения. Същото важи за американските щати Делауеър, Невада и Уайоминг, което донякъде обяснява защо в Панама пейпърс липсват имена на известни американски личности с фирми-пощенски кутии в Панама.

Председателят на Сдружението на германските данъкоплатци Райнер Холцнагел също подчертава, че притежанието на фирма-пощенска кутия не е наказуемо деяние. Много германски банки не оспорват участието си в офшорни концепции. Дойче Банк и хамбургската частна банка Беренбрег потвърдиха, че имат бизнеси с фирми-пощенски кутии, но изтъкнаха, че в това няма нищо нередно.

Засега скандалът около Панама пейпърс се ограничава до евентуални престъпни дейности на фирмите-пощенски кутии. Доказателства обаче все още няма. Затова и критиците на разкритията питат какво ще предприемат разследващите журналисти оттук нататък. От интервюта на участници в журналистическите разследвания става ясно, че основната им задача е приключила с публикацията на Панама пейпърс. Всичко останало било работа на прокуратурите и данъчните власти.

Междувременно панамската кантора "Мосак Фонсека" увери, че основаните от нея дружества нямат нищо общо с укриване на данъци, пране на пари или други престъпни дейности. Кантората разполагала и със съответните доказателства. Както заявяват мнозина финансови експерти, в крайна сметка може да се окаже, че същинският скандал е двойният морал на политиката, която не действа достатъчно решително срещу данъчните оазиси.