Деветгодишният Донг живее в провинция Юнан в Югозападен Китай. Той спи в една стая заедно със своите родители, сестра си и дядо си. Семейството е бедно и разполага само с малко земя, на която отглежда ориз и захарна тръстика. Като порасне, Донг иска да стане полицай и да гони "лошите".

Съвсем различен е животът на осемгодишния Харисън. Неговото семейство живее в голяма луксозна къща. Той самият разполага с голям телевизор, собствена баня и две големи стаи за игри. Харисън няма братя и сестри. Той посещава частно училище. Пътуването до там трае два часа, но майка му се наслаждава на времето, прекарано с него в колата. Харисън иска да стане ветеринарен лекар.

И Кая има свое райско кътче за игра. Тя е на 4 години и живее с родителите си в малко жилище в Токио. Стаята ѝ е препълнена с кукли и плюшени играчки. Дрехите на Кая се шият от майка ѝ, но в училище тя е длъжна да носи униформа. Когато порасне, Кая иска да стане художничка на комикси и анимационни филми.

Индира е на 7 и няма собствено легло. Подобно нещо далеч не е обичайно в Непал. Семейството на Индира разполага само с едно помещение. През нощта тя спи заедно със своите братя и сестри върху дюшек на пода. От 4 години насам Индира работи в една каменоломна. Работата там е опасна. За децата не са осигурени предпазни средства - например защитни очила. Като порасне, Индира иска да стане танцьорка.

Десетгодишният Шерап живее в един манастир в Непал. Той спи в обща стая с още 79 други момчета, които се обучават за монаси. Те спят на двуетажни легла и разполагат с малко лични вещи. Родителите на Шерап са го изпратили в манастира, защото вярват, че когато един от синовете стане монах, това носи щастие на цялото семейство.

Животът на седемгодишната Джасмин е крайно необикновен. Заедно със семейството си тя живее в голяма къща в щата Кентъки. Стаята ѝ е декорирана с множество корони и отличия, спечелени на различни детски конкурси за красота. Всеки ден тя тренира за нови шоу-програми. Това е скъпо занимание, защото за всяко участие в конкурс родителите ѝ дават по над 1000 долара.

Осемгодишната Ахкошет води съвсем различен живот. Тя е от племето крахо и живее край река Амазонка в Бразилия. Представителите на племето вярват, че земята е била създадена от слънцето и луната. Червената боя по гърдите на момичето е характерен белег за един традиционен ритуал на племето. Вода те ползват от близката река, а половината от необходимите им хранителни продукти отглеждат сами.

Тай е на 11 години и живее със семейството си в един жилищен блок в Рио де Жанейро. Родителите ѝ не са особено заможни, но все пак прехраната им е осигурена. Стените на стаята, в която живее Тай, са покрити с постери на нейните идоли. Автор на снимките е британският творец Джеймс Морисън.

Тази женска горила от зоопарка в Мюнстер не могла да се примири със смъртта на бебето си. В продължение на дни тя разнасяла със себе си трупа на Клаудио и не допускала никой да припари до него. За човекоподобните маймуни това поведение не е необичайно - в продължение на седмици те отказват да се разделят с умрелите си рожби, нищо че телата им междувременно почти са се мумифицирали.

Неслучайно хората говорят за "слонска памет": тези животни са известни с това, че изразяват скръбта си по мъртвите особено дълго и интензивно. Почине ли някой слон, цялото стадо застава на почетна стража край трупа му. Дори и слонове от чужди стада идват да си вземат "последно сбогом".

Гарваните реагират изключително емоционално при смъртта на себеподобен. Със специални звуци те привикват останалите, събират се около трупа на птицата и за известно време престават да се хранят. Гъските, както и редица пойни птици, които обикновено живеят моногамно, тъгуват по изгубения си партньор особено дълго. Някои от тях отказват да се хранят и също умират.

Животните понякога тъгуват и по свои другари от съвсем друг вид - както в случая с котката Муши от Берлинския зоопарк. Тя била близка приятелка с мечката Миши. Когато мечката умряла, малката й приятелка не искала да напусне мечото леговище и не преставала сърцераздирателно да мяука.

Всеки човек, който загуби любимото си куче, дълго тъгува по него. Същото обаче важи и за кучетата, разделили се с любимия си стопанин. Тази немска овчарка в продължение на години стояла край гроба на своя стопанин в аржентинския град Виля Карлос Пас.

Когато някой близък другар умре, павианите демонстрират симптоми на силен стрес. Учените са установили, че в кръвта им бързо се покачва нивото на хормона на стреса. За да преодолеят това напрежение, животните търсят близост със себеподобни или се посвещават на успокоителни ритуали като пощенето.

Акулите, делфините и други морски животни често тъгуват дни наред по своите починали деца като ги носят със себе си – задача, която във водна среда не е никак лесна. Учените наблюдавали как майки дълго време се опитвали да балансират с трупа, побутвайки го с носа си. При всяко потъване на тялото, майките също се потапяли надолу.

Историята на Хачико дори е увековечена във филм: всеки ден това японско куче идвало да посреща в един и същи час влака, с който обикновено се прибирал починалият му вече господар. И така в продължение на 10 години.