ДВ: Г-н Мотадел, в книгата си „В името на пророка и фюрера" Вие пишете за отношението на националсоциалистите към исляма. Как е изглеждала тази политика на нацистите?

Давид Мотадел: В апогея на Втората световна война през 1941-1942 година, когато германски войски навлизат в обитавани от мюсюлмани територии на Балканите, в Северна Африка, Крим и Казказ, в Берлин започват да възприемат исляма като важен политически фактор. Така режимът стъпка по стъпка започва да търси мюсюлмански съюзници и да ги насъсква за битка срещу общите им врагове - евреите, Америка, Съветския съюз, Британската империя.

В населените от мюсюлмани фронтови региони Германия подхваща мащабна религиозна пропаганда, чиято цел е да представи „Третия Райх" като закрилник на исляма. Освен това още в началото на 1941, малко преди нахлуването в Северна Африка, на войниците от Вермахта е раздадена специална брошура, озаглавена „Ислямът", която им дава указания как да се държат с мюсюлманите. На Източния фронт, в Крим и в Кавказ, където преди войната Сталин подлага исляма на брутално преследване, германските окупатори възстановяват джамии и медресета с надеждата, че така ще подкопаят съветската власт. Германските пропагандатори дори започват да политизират ислямските религиозни текстове, включително Корана и идеята за джихада като „свещена война", за да подбудят мюсюлманите към религиозно насилие срещу враговете във войната.

Друг аспект е набирането на десетки хиляди мюсюлмански доброволци във Вермахта и СС след 1941 година. Става дума най-вече за босненци, албанци, кримски татари и мюсюлмани от Кавказ и Средна Азия.

ДВ: Какви цели преследва националсоциалистическият режим с това ухажване на мюсюлманите?

Давид Мотадел: Причините са разнообразни. Както вече казах, в много части от фронта германските войски се натъкват на мюсюлманско население. В същото време към края на 1941 година военното положение се влошава много за Германия. Берлин се надява, че ще може да компенсира големите човешки загуби на Източния фронт с помощта на войници-мюсюлмани. Тези войници впоследствие се бият на всички фронтове: край Сталинград, във Варшава, дори в битката за Берлин.

На войниците от мюсюлманското вероизповедание се осигуряват всевъзможни условия за спазване на техните ритуали и молитвени правила. Специална роля играят военните имами, които се грижат не само за религиозните нужди на войниците, но също така и за тяхното политическо индоктриниране.

ДВ: Разпространено е схващането, че мюсюлманите се съюзяват с нацистите в името на общия антисемитизъм. Доколко това е вярно?

Давид Мотадел: В пропагандата, особено в арабския свят, антисемитските теми играят голяма роля. Съвсем същото е положението и с пропагандата в Германия по онова време. Много често стрелите на пропагандата са насочени срещу ционистката миграция към Палестина - една тема, която в периода между двете войни става особено важна в арабския свят.

В отделните мюсюлмански региони обаче е различно. Някои от мюсюлманските съюзници на Хитлер - и най-вече Главният мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни, споделят омразата на нацистите към евреите. Но в няколко региона - на Балканите, в Северна Африка или на изток - положението е по-сложно. Там мюсюлманите и евреите живеят заедно столетия наред, а по време на войната дори са регистрирани случаи, в които мюсюлмани помагат на евреи да се спасят от германците.

ДВ: Какви изгоди очакват за себе си мюсюлманите, които сътрудничат на нацистите?

Давид Мотадел: Трудно е да се отговори обобщено. В Либия например, където мюсюлманското население години наред е подложено на бруталността на италианските колонизатори, германо-италианските войски са посрещнати относително хладно. Много по-лесни са нещата в Съветския съюз.

И още нещо: повечето от мюсюлманските доброволци са водени не от религиозни, а от материални мотиви. Гледат просто да избягат от глада и епидемиите в лагерите. И се надяват, че в германска униформа по-лесно ще преживеят войната.

ДВ: Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на СС, казва, че ислямът е „една религия, която специално за войниците е много практична и симпатична". Наистина ли националсоциалистите откриват положителни страни в исляма? Или пък просто използват мюсюлманите за постигане на собствените си цели?

Давид Мотадел: Според мен, политиката на тогавашна Германия към исляма се ръководи най-вече от практически, прагматични мотиви. Но независимо от това някои от нацистките лидери, като Хитлер и Химлер, са големи ислямофили и многократно огласяват своите симпатии към исляма. През военните години Хитлер често критикува Католическата църква и дава исляма като положителен пример - той осъжда католицизма като слаба, мека, женствена религия и хвали исляма като силно, агресивно и войнствено вероизповедание. Същите нагласи наблюдаваме и у други известни нацисти. И все пак германската политика към исляма в онези години се ръководи в крайна сметка от стратегически интереси, а не от идеологически представи.

Давид Мотадел е професор по международна история в реномирания университет London School of Economics. Следвал е история във Фрайбург, Базел и Кеймбридж, занимавал се е с научна работа в Харвард, Йейл и Оксфорд. Негови статии излизат в реномирани издания като „Шпигел", „Зюддойче Цайтунг” и „Ню Йорк Таймс". Автор е на книгата „В името на пророка и фюрера. Ислямският свят и Третият Райх".

David Motadel: Für Prophet und Führer. Die islamische Welt und das Dritte Reich, Klett-Cotta Verlag

*****

Припомняме Ви и тази фотогалерия, в която можете да прочетете какво са казали за Хитлер майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове: