Ливанската писателка Жумана Хадад пише на страниците на в. "Ди Велт":

Не вярвам в Бога, защото предпочитам откритията, които правят живота по-добър. Не вярвам в Бога, защото не искам да чакам Ада и Рая, предпочитам да ги живея Тук и Сега. Не вярвам в Бога, защото предпочитам да се препъна и да куцам, вместо отнапред да се возя в инвалидна количка.

Не му вярвам...

Не вярвам в Бога, защото предпочитам сама да си определям правилата. И да ги нарушавам. Не вярвам в Бога, защото мразя монолозите и едностранчивите разговори. Не вярвам в Бога, защото ми стига моето достойнство на жена. Не вярвам в Бога, защото не ми трябва нито окуражително да ме потупват по рамото, нито заплашително да ми размахват пръст.

Не вярвам в Бога, защото избирайки наместниците си, той си е свършил работата съвсем през куп за грош. Не вярвам в Бога, защото предпочитам белезниците да ми ги слага любовникът ми, а не някакъв мит. Не вярвам в Бога, защото вината е сос, който разваля превъзходния вкус на греховното ястие.

Не вярвам в Бога, защото и самата аз добре знам как да си разваля всичко. Не вярвам в Бога, защото любимият ми герой винаги е бил Бъгс Бъни, а не мъдрият старец с бяла брада, който се носи на бяло облаче. Не вярвам в Бога, защото прекалено много захар е вредна за зъбите.

Сама съм си Бог

Не вярвам в Бога, защото съм за справедливостта, свободата и свободния избор. Не вярвам в Бога, защото неговите възнаграждения са измамни, а наказанията му - недостойни. Не вярвам в Бога, защото с всеки изминал ден той прави за мен все по-трудно да вярвам в него.

Не вярвам в Бога, защото той иска да се боят от него и да го почитат. Не вярвам в Бога, защото тази вселена е чудо, което той не може да сътвори. Не вярвам в Бога, защото сама съм си Бог. А на мен със сигурност не е нужно да ми се кланят.

Не вярвам в Бога, защото вярвам в себе си. А тази вяра е несъвместима с вярата в Бог.