Въпреки няколкото важни събития със знак плюс и минус, разместили тектоничните плочи и предизвикали сериозни трусове на българския политически живот през последните седмици, оставаме с усещането, че българите масово са вгледани в образованието. Още по-точно: в изпитите на зрелостниците и външното оценяване на седмокласниците. Матурите през май винаги се оказват тема на темите, като сюжетната линия предварително се разгръща с подробни разкази за драконовските мерки срещу преписване, нагнетява се от всезнаещи коментари и по същество истеризира в изобличените случаи на заловени преписвачи, репортажи за продажба на отговорите, сезирането на прокуратурата и така всеки път – независимо от въведените правила и поредния министерски екип.

Защо не обърнем фокуса?

Очевидно е, че нещо във фундамента на системата е пропукано: чуха се и гласовете на мислещи и знаещи зрелостници, обидени от преувеличението на проверките и натрапената им презумпция, че непременно ще надлъжат тестовете и камерите, ще измамят квесторите и така ще се справят. Фокусът при зрелостните изпити би трябвало да е обратен: върху успешните примери и осъзнаните млади хора, върху положените от тях усилия, които да бъдат проявени и възнаградени. Целият умопомрачителен и скандален шум обаче не позволява да се види целостта на картината, да се постигне яснота по съществени и основополагащи правила, които да осмислят средното образование.

За малките камъчета и преобърнатата кола

Защо не ни се получава с правилата, се питам, когато наблюдавам отстрани, а и преживявам като „съучастник“ различните отрязъци хаос на всекидневния живот? Откъде започва страстта да пренебрегваме, саботираме, надлъгваме, да рушим и буквално да „взривяваме“ общоприети обществени норми? Изглежда излишно да се взираме в историческите причини и да преговаряме прочутата поговорка за закона, който е врата в полето. Повече си струва самоосъзнато да се вгледаме в себе си и в настоящето. Да си дадем сметка поотделно и заедно, че лъжем ли „системите“, лъжем себе си. Разкритите схеми за корупция, огромни измами и закупуване на шофьорски книжки обясняват войната по пътищата и няма застраховани, всички сме потенциални жертви. Схемите за преписване в училище и на матурите също ни се „връщат тъпкано“: недостиг на образовани хора, които да заемат свободните работни места, масово лумпенизиране сред младежите, липса на възможности за нормална житейска реализация...