Всеки, който е живял в бившата ГДР, има свои лични спомени и преживявания. Често те са съвсем противоположни на тези на други хора, в зависимост от положението в обществото, което са заемали. Така спомените на един офицер от Народната армия на ГДР са съвсем различни от тези на един свещеник или на един земеделец.

Под булото на мълчанието

Всичките тези хора по правило са знаели твърде малко едни за други, защото в бившата ГДР съществуваха истински забрани за комуникация. Друга причина за това беше цензурирането на общественото мнение. Много от гражданите на бившата ГДР бяха искрено убедени, че в държавата не се изпълняват смъртни присъди, защото екзекуциите бяха държавна тайна.

Много части от германската история останаха непознати на по-младите хора - например историята на въстанието от 17 юни 1953 година, терорът на сталиновото време, гоненията, последвали така наречената поземлена реформа, бруталностите на принудителната колективизация. Дори навлизането на Съветската армия и нейните съюзници в Чехословакия през 1968 година се оказва непознато на мнозина млади хора, защото в доста източногермански домове тези събития чисто и просто бяха премълчавани от предпазливост.

Дори броят на самоубийствата беше държавна тайна в бившата ГДР и не можеше да бъде видян в годишника на статистическата служба. Затова след обединението на Германия мнозина почувстваха непремълчаваните информации за криминални престъпления като застрашителни и преобладаващи. Това подхрани мита за "спокойния и сигурен живот" в бившата ГДР.

Неоправдана носталгия

Източногерманците с право могат да се гордеят с онова, което са успели да постигнат в тежките условия на диктатурата и плановата икономика, на недоимъка за своите семейства и за професионалното си израстване. Нека обаче не се опитват да се гордеят със самия режим!

През есента на 1989 година голяма част от източногерманците оцениха условията на живот като непоносими и масово предприеха бягства на Запад, а по-късно започнаха и да изразяват публични протести. Онези, които ги гони носталгия по ГДР, нека заявят, ако могат, че всичките тези хора са се лъгали в оценките си! В действителност обаче броят на онези в Източна Германия, които истински си мечтаят за връщането на старите времена, е незначителен.