Казахстан отменя кирилицата: това щяло да помогне на казахите да научат по-бързо английски език. Предложението на президента Назърбаев срещна широко одобрение. Други страни от бившия СССР отдавна изпревариха Казахстан.
Реклама
Разговорите за връщането към латинската азбука, която е била използвана в казахския език от 1929 до 1940 година, се водят вече повече от четвърт век. Основните аргументи в полза на латиницата гласят, че с нейна помощ казахите ще могат бързо да овладеят най-разпространения език в света - английския, както и че с негова помощ те ще могат да подобрят взаимоотношенията си с живеещите в чужбина (в 48 страни!) етнически казахи. Твърди се също, че латиницата можела по-добре да отрази фонетичните особености на казахския език.
През декември 2012 година, когато президентът на страната Назърбаев оповести своята стратегия за бъдещото развитие на държавата - под мотото "Казахстан - 2050", той обоснова и нуждата от преминаване към латиница. Както пише "Зюддойче Цайтунг", Казахстан дори изостана от другите държави, предприели подобна стъпка. След разпадането на СССР държавите с предимно тюркскоезично население в Кавказ и Централна Азия се споразумяха да въведат един модифициран вариант на латинската азбука, съдържащ графични знаци за някои специфични местни фонеми.
Раздяла с руския?
Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан отдавна направиха тази решителна крачка. Само Казахстан, Киргизстан и Таджикистан все още използват модифициран вариант на кирилицата, припомня германското издание и допълва, че в цялото бивше съветско пространство отдавна тече мощна тенденция на раздяла с руския език. Според проучване на изследователите от "Евромонитор интернационал", делът на онези, които наричат руския свой първи език, през последните десетилетия е намалял значително във всички бивши републики на СССР. Във Латвия – от 41% на 30%, в Естония – от 33% на 23%, а в Казахстан – от 34% на 21%. Единственото изключение е Беларус, където делът на хората, за които руският е майчин език, се е увеличил.
Предложението на Назърбаев срещна сериозен положителен отзвук сред сънародниците му, независимо от политическите им предпочитания. Много от тях смятат, че след изоставянето на кирилицата казахският език ще получи нова възможност да съхрани своята самобитност, но и да се обогати, приемайки нови думи от европейските езици.
Експертите спорят обаче по въпроса за продължителността на процеса на преминаване към латиницата. Някои от тях - като Султанбек Султангалиев - смятат, че преходът ще отнеме доста години. Други - като известния в страната лингвист и популяризатор на казахския език Канат Тасибеков - смятат, че всичко може да стане мигновено – както при парична обмяна. Той предлага книгите на казахски език да започнат да се издават на латиница от мига, в който се извърши промяната. В случая става дума не само за художествената литература, а и за учебниците, както и изобщо за всички печатни произведения, издавани в страната.
Само Пушкин на кирилица?
Така цял един народ изведнъж може да се окаже неграмотен, защото ще е необходимо да изучава новата азбука. От 2018 година нататък учителите в Казахстан ще бъдат обучавани да преподават новото четмо и писмо. Канат Тасибеков обаче смята, че специално обучение по новата азбука няма да е необходимо, тъй като всички граждани на Казахстан познавали латиницата, поради това, че са изучавали някакъв европейски език.
Всъщност, и Тасибеков, и Султангалиев подчертават, че руският език все пак ще продължи да се изучава в училище. "Нашите деца и внуци ще четат Пушкин на кирилица, а казахските национални поети - на казахска латиница", казва Тасибеков.
***
Припомняме Ви нашата галерия за възникването на писмеността:
Как е възникнала писмеността
Столетия наред неграмотността е съвсем нормално явление, а грамотните хора са по-скоро изключение. В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Но как всъщност са възникнали буквите?
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
Азбука с 50 хиляди знака
Първите следи от писменост в Китай археолозите открили върху едри говежди кости. Знаците са издълбани цели 1400 години преди Христа. Днес китайската писменост се състои от около 50 000 знака. Ако познавате поне 3 500 от тях, ще разберете 98 процента от написаното. На учениците са нужни поне няколко години, за да ги усвоят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Първо беше рисунката
От още по-стари времена датират рисунките, използвани като средство за комуникация. Световно известни са онези близо 2 000 изображения, издълбани в пещерата Ласко в Южна Франция преди повече от 20 000 години. Изследователите смятат тези рисунки, изобразяващи живота на хората от каменната ера, за първи предшественици на писмеността.
Снимка: picture-alliance/dpa
От "крак" до буква
Най-старите писмени знаци са открити в Месопотамия, днешен Ирак. Около 3 300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо. С помощта на остър камък те издълбават знаци върху глинени плочи. Символът за "крак", например, първоначално изобразявал само тази част от човешкото тяло. След това започнал да се използва и за думата "ходя", а накрая се превърнал в една-единствена буква.
Снимка: picture alliance/dpa
"Учи, за да не работиш"
Египтяните наричали писмеността си "божествени думи", на които приписвали магически свойства. Терминът „йероглиф” идва от гръцки и означава „свещени вдлъбнатини”. Сред египтяните само малцина умеели да пишат. Тези хора се радвали на голямо уважение. Запазена е една показателна поговорка: "Ако станеш писар, ръцете ти ще са чисти, а кожата - гладка".
Снимка: picture alliance/akg
Потъналата тайна на маите
Голям брой стари надписи не са разшифровани и до днес. Високоразвитата култура на маите е безпощадно заличена от испанските конкистадори. През 1562 епископ Диего де Ланда наредил да бъдат унищожени множество олтари, изображения и текстове. Оцелели едва четири ръкописа. Засега археолозите са разшифровали само няколкостотин знака, с които трудно могат да решат загадката на изчезналата цивилизация.
Снимка: SLUB
Латиницата
Латинската писменост завладява света по времето на Римската империя. В основата ѝ стои гръцката азбука, която римляните пригаждат към нуждите си, като допълват буквите G, Y и Z, а W е добавено като 26-а буква чак през Средновековието. Латинската азбука е най-разпространената в целия свят.
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
На кирилица пишат стотици милиони
Кирилицата стана трета официална азбука в ЕС след приемането на България в Общността през 2007 година. Заедно с глаголицата, тя е използвана при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилица използват още руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският, монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
Снимка: Fotolia/Monica Farling
Писменост според нуждите
Днес са познати около 100 азбуки. При арабската писменост съществуват дори две форми - една за практическа употреба и друга за калиграфска украса. А пък староеврейската писменост се е използвала само в религиозни текстове. Това се променя едва след основаването на израелската държава, когато староеврейският става официален книжовен език.
Снимка: picture alliance/Tone Koene
От Гутенберг до хавайското училище
В този музей в Майнц се намира най-старата книга в света - Библията. През 1452 година Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса, с чиято помощ отпечатва Светото писание. За да подготви 200 екземпляра, му трябвали цели две години. Без неговото изобретение днес нямаше да има нито книги, нито учебници. На хавайските ученици им е най-лесно - тяхната азбука се състои от само 12 букви и 1 символ.
Снимка: picture-alliance
От перото до клавиатурата
Векове наред човекът пише на ръка, но индустриалната революция значително го облекчава. След епохата на перото, първо се появяват писалките, после химикалите, а успоредно с тях и пишещата машина. Тя се произвежда в различни варианти според спецификата на езика. А нечетливите ръкописни писма, с които хората се мъчили столетия наред, остават в миналото. Но там остава и красотата на ръкописа.
Снимка: cc-by-sa/Deutsche Fotothek
А, Б, В или 010011100
Въпреки технологичния напредък хората продължават да пишат на хартия и да печатат книги. Докато не се появява компютърът. Доскоро използван предимно в науката, днес вездесъщият персонален компютър е част от всекидневието. С бинарните кодове настъпва нова ера на писмеността. Единствено програмистите се оправят в кашата от единици и нули, докато на нашите екрани излиза добре познатата ни азбука.
Снимка: Fotolia/arahan
Грамотност, но не за всички
Технологичният прогрес често ни кара да забравим, че образованието е истински дар. Над 780 милиона души по цял свят не могат да четат и да пишат. Повечето от тях живеят в Индия и Африка, а най-засегнати са жените.