Скандалът около съдебната реформа в Полша и конфликтът на Варшава с ЕС засега не се отразяват на полската икономика. Според Централната банка на страната и Евростат, полската икономика е една от най-динамично развиващите се в целия ЕС. В началото на юли Централната банка повиши прогнозата си за ръста на БВП през настоящата година от 4,0 на 4,7 процента. В същото време инфлацията се очаква да спадне до 2,3 на сто на годишна база. Освен това Евростат отчете, че през миналата година Полша е била най-големият производител на мед и сребро в целия ЕС, държала е първото място по въгледобив и е била сред водещите производители на селскостопански продукти - като ябълки, череши и ягоди.

Как да си обясним това крещящо противоречие между политическото и икономическото развитие на страната? И има ли наистина противоречие? Отговорът на този въпрос откриваме в актуалното изследване на аналитичното звено на Райфайзенбанк Интернационал RBI. В него се твърди, че доброто състояние на централноевропейските икономики - Чехия, Полша, Словакия, Словения и Унгария - се дължи по-скоро на общоевропейското развитие, отколкото на отделния успех на икономиката на всяка една от тези страни. В най-голяма степен това важи за Полша, се посочва в документа.

Достатъчно е да си припомним как преди една година редица европейски икономически издания предричаха нерадостно бъдеще на Полша. След победата на национално-консервативната партия "Право и справедливост" на последните избори, полската злота започна да се обезценява, а рейтинговите агенции се надпреварваха да снижават рейтинга на полските ценни книжа. Тогава те се аргументираха с политическите неуредици в страната, с очакваното повишаване на държавните разходи и предстоящия конфликт на Варшава с ЕС.

Добре, че са украинците

Днес конфликтът с ЕС е налице, но полската икономика успя някак да се приспособи към шока и засега се справя с положението. Основната причина за това обаче е евтината работна ръка. По официални данни, средната работна заплата в Полша е два пъти по-ниска от тази в Германия. А германски предприемачи в Полша твърдят дори, че реално заплатите на техните полски сътруднци са четири пъти по-ниски от тези на съответните специалисти във Федералната република. Така че германският бизнес трябва да е доволен. "Полският пазар е динамичен и гъвкав", казва по този повод Ивон Хайдлер от Сдружението на германските машиностроители и производители на промишлено оборудване VDMA.

За самата Полша обаче евтината работна ръка е проблем. Заради ниските заплати повече от два милиона поляци напуснаха страната след приемането на Полша в ЕС през 2004 година - повечето от тях се преместиха във Великобритания и Германия, където условията за труд са далеч по-добри. Така много предприятия и комунални служби започнаха да изпитват остър недостиг на работна сила. Донякъде проблемът беше смекчен от кризата в съседна Украйна - конфликтите в Крим и Донбас принудиха много украинци да емигрират. Около един милион от тях се установиха именно в Полша.

"Без украинците ни очакваше икономическа катастрофа", признава председателят на полския Съюз на предприемачите и работодателите Цезар Казмирчак. По данни на Полската служба за чужденците, в момента почти 90 на сто от всички молби за разрешително за пребиваване се подават от украинци. Повечето от тях след това си намират работа в строителството, земеделието или като домашни помощници. "Те учат езика сами и работят много съвестно", казва Казмирчак за трудовите емигранти от Украйна.

Достигнат ли е пределът?

Но това няма да продължи дълго. Отмяната на краткосрочните визи за украинците, пътуващи в ЕС, най-вероятно ще доведе до спад на емиграцията от Украйна към Полша. Украинските граждани започват да се интересуват вече и от други страни в Европа. А дори и Полша да вдигне заплатите, тя надали ще реши този проблем. По-скоро страната ще стане по-малко привлекателна за чуждите инвеститори. Неслучайно на Хановерския панаир, на който Полша тази година беше страна-партньор, полската минисър-председателка Беата Шидло демонстрира завидна доброжелателност към германския бизнес и призова германските предприемачи да инвестират в Полша.

Като цяло обаче резервите на европейския бизнес спрямо Полша нарастват. И причината не е само в поскъпването на работната ръка в страната. Европейските предприемачи се тревожат по-скоро от обществено-политическата нестабилност в страната, от популизма на сегашните полски управници, раздаващи скъпи обещания на гражданите, и от неясната икономическа програма на правителството. Картината се допълва от конфликта между Варшава и ЕК, която - заради ограничаването на демократичните свободи - заплашва Полша със сериозни санкции. 

Всичко това започва силно да накланя везните в ущърб на Полша. От другата страна на везната е положителното икономическо развитие на Европа, което обаче - нека припомним и това - със сигурност няма да продължи вечно.