Коментар на Иван Бедров:

Едно денонощие преди Народното събрание да избере правителството на Пламен Орешарски, в деловодството беше внесен проект за промяна в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Три дни по-късно парламентът вече беше приел проекта. Удивителна скорост! При това не става дума за козметична промяна, а за разглобяване на най-мощното оръжие на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов - Главната дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП).

Това настървение за овладяване на силовия ресурс на държавата не може да не направи впечатление. Не може и да не провокира въпроси: защо точно МВР и ДАНС, защо точно такава промяна, защо толкова бързо? Засега имаме отговор само на въпроса кой е сценаристът.

Проектозаконът беше подписан от лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан, както и от председателя на парламента Михаил Миков и неговия заместник Христо Бисеров, които са представители на същите две партии. Отговорността поне е ясна - БСП и ДПС преместиха цялата служба ГДБОП в ДАНС. Което означава, че т.нар. антимафиоти излизат от МВР, а т.нар. разузнавачи вече ще имат право да разследват, арестуват, подслушват...

Да му отрежем ушите

Основната цел, която е наложила такава невиждана спешност, е очевидна: новите управляващи искат час по-скоро да елиминират всякакво остатъчно влияние в службите на бившия министър на вътрешните работи. ГДБОП беше и ръцете, и ушите на Цветан Цветанов. Всички шумни акции, с които МВР заливаше медиите, бяха осъществявани именно от тази служба. Към нея са насочени както хвалбите на Цветанов, че е прекършил гръбнака на организираната престъпност, така и обвиненията на опонентите му, че е закрилял контрабандата и е подслушвал неудобните. Ако новата власт вижда наследството на Цветанов като сериозен проблем, тогава подобно фокусиране върху ГДБОП е обяснимо.

Да си върнем нашето

ДАНС беше създадена на 1 януари 2008 г. от правителството на Сергей Станишев и Тройната коалиция. Тя събра в себе си цивилното и военното контраразузнаване, както и финансовото разузнаване. Официално целта беше да се води борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Неофициалната цел беше да се отнеме част от ресурса на тогавашния вътрешен министър Румен Петков. ДАНС роди и един от най-големите скандали по времето на кабинета „Станишев“ - делото „Галерия“, по което бяха подслушвани политици и журналисти. Агентите имаха право да разследват, включително и с издирване и подслушване.

Първата задача на ГЕРБ през 2009 г. беше да отнеме тези правомощия на ДАНС и да я превърне в информационно-аналитична служба. Официално целта беше като днешната: да се елиминира тежкото наследство на Станишев. Успоредно с това Борисов и Цветанов възродиха ГДБОП, която преди това беше принизена до дирекция в Националната полиция. Само наивник може да вярва, че след толкова сътресения службата е способна да води последователна и политически безпристрастна борба срещу организираната престъпност.

Ако може - веднага!

Промените в сектора за сигурност не бяха предшествани от дискусия. Нито Станишев, нито Местан сметнаха за необходимо да изложат пред гражданите визията си за сектора: какво харесват и какво не харесват, какви цели поставят пред институциите, как смятат да ги изпълнят. Вместо това внесоха набързо промените, още преди парламентът да е избрал новите министри на правосъдието и на вътрешните работи. Това е точно обратното на обещаваната преди изборите открита и диалогична политика. Истинското определение за подобно действие е не „реформа“, а „щурм“.

Важен детайл от цялата история е, че председателят на ДАНС вече ще се избира от парламента. Досега беше правомощие на президента да го назначи по предложение на правителството. Скорострелното изваждане на Росен Плевнелиев от играта също не говори за открита и диалогична политика. Всичко това поражда въпроси: С какво точно смятат да се занимават тези хора, че толкова бързат да овладеят службите? Кой има нужда от съдействието или бездействието на тези служби? Кое налага концентрацията на целия силов ресурс под контрола само на новото мнозинство? И след като обещаха социална политика, защо не бързат с такова настървение да овладеят например социалните служби?

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел