Обвинен в шпионаж безпрепятствено заминава за държавата, която е предполагаем негов поръчител. И получава лично от нейния президент високо правителствено отличие. Звучи някак като непохватен политически скеч. Но е реална новина. И всеки външен наблюдател, който не познава контекста, веднага ще си каже: "Ами добър шпионин, свършил си е работата и си получава наградата".

Просто съвпадение?

Дали Николай Малинов наистина е руски шпионин - това тепърва ще установява българското правосъдие. Пак то ще трябва да разплете и сложния възел около разрешението за пътуването на Малинов до Русия. Същинският въпрос в случая обаче е не юридически, а политически: защо руският президент Путин награждава български гражданин, обвинен за шпионаж в полза на Москва?

Официалният отговор е ясен: Малинов е отличен с ордена „Дружба" за „принос в укрепването на единството на руската нация". Заедно с него в Деня на народното единство същото отличие получават дейци от Ливан, Аржентина, Канада, Колумбия, Филипините, Естония, Нигерия, Франция, Италия. С други думи - нищо лично, всичко е по протокол. А лидерът на българското движение „Русофили" получава ордена за заслугите си (за укрепването на единството на руската нация?), без никаква връзка с факта, че в България го разследват за шпионаж. Просто съвпадение. Нищо, че още на 12 септември говорителката на руското МВнР Мария Захарова оповести загрижеността на руските власти от обвинението в шпионаж срещу Малинов и отправи към София недвусмислено послание: „Разчитаме, че правителството на България ще се въздържа от стъпки, които могат да поставят под въпрос сегашната положителна динамика на двустранните отношения".

Нека обаче за момент отместим поглед от двете обяснения дотук: че Малинов наистина е руски шпионин или че награждаването му няма никаква връзка с обвинението срещу него.

"Курица не птица, Болгария не заграница"

Има и трето възможно обяснение, което обаче не изключва изцяло първите две. Орденът „Дружба", окачен на Малиновия ревер лично от Путин, всъщност отправя сигнал към България, а и към ЕС. Сигналът към България беше кодиран още в цитираното изявление на Захарова. Преведен на по-всекидневен език, той гласи: Наблюдаваме внимателно и с неодобрение какви ги вършите - и това няма да остане без последствия. А за всеки, който поне малко познава богатата на интриги, коварства и арогантност руска политическа традиция, орденът на Малиновия ревер припомня и една добре известна поговорка: „Курица не птица, Болгария не заграница". Иначе казано: дребна, периферна и провинциална София трябва да си знае мястото.

Така стигаме и до предполагаемия сигнал към Брюксел, който се изпраща именно през периферна България. Този сигнал също не е нов. Сегашната власт в Русия вече от доста време обърна гръб на онова, което нейната пропаганда нарича „Гейропа". И сякаш почти не пропуска случай да напомни на европейците, че не само не се интересува от тях, но всъщност дори ги презира - заедно с всичките им ценности като либерализъм, толерантност, върховенство на закона.

А иначе, да: награждаването на Малинов може и да е съвпадение.