Френският министър на финансите Брюно льо Мер нарече "икономическа война” санкциите, наложени на Русия от ЕС и САЩ. Те предизвикаха финансов срив в Русия, а рублата достига рекордно ниски нива. Руснаците се редят на опашки пред банкоматите с надеждата да успеят да изтеглят парите си от банките.

Не само руските граждани ще усетят ефекта от санкциите на Запада, наложени в отговор на войната на Путин в Украйна. Засегнати са и много други държави от Египет до Германия, които разчитат на доставки на пшеница, петрол и природен газ от Русия и Украйна.

По-високи цени на електроенергията

Цените на горивата и природния газ рязко скочиха след налагането на новите санкции на Руската Федерация, а търговците се подготвят за прекъсвания в доставките от Русия и Украйна, през която минава руският газ.

Засега санкциите не са насочени директно към енергийния сектор, но все по-сериозни са притесненията, че Москва може да отвърне на удара, като спре доставките на газ, а и че санкциите рано или късно ще бъдат насочени директно в руския енергиен сектор - златната кокошка на Москва.

"Енергийните доставки от Русия са изложени на сериозен риск - или ще бъдат спрени от Москва, или ще станат част от нови санкции,” притеснява се Луис Диксън, анализатор на петролния пазар в Rystad Energy. 

Съществуват и притеснения, че изхвърлянето на големи руски банки от системата за разплащания SWIFT може да направи покупките на руски газ и петрол много тромави. Европейските банки Societe Generale и Credit Suisse пък спират финансирането на всякакви стоки от Русия.

Това създава напрежение за мнозина в Европа, която получава повече от 1/3 от природния си газ и 1/4 от петрола си именно от Русия. Всяко прекъсване на доставките може да остави европейците без нужната енергия, за да отопляват домовете си, както и с извънредно високи сметки за ток.

"Засега санкциите изглежда стоят настрана от енергията и проблемът е по-малко сериозен, отколкото може да бъде. Но не се залъгвайте, рискът от много по-лош изход съществува,” казва анализаторът от Deutsche Bank Джим Рийд на клиентите си.

По-високи цени на храните

Кризата подклажда и опасенията за прекъсване на доставките на зърнени култури като пшеница, царевица и маслодайни семена. Русия и Украйна взети заедно отговарят за близо 30% от световния износ на пшеница, близо 1/5 от царевицата и 80% от слънчогледа. И двете държави са основен износител на пшеница за Близкия Изток и Европа.

Експерти се опасяват, че руската военна операция ще покачи още повече цените на храните в държави като Либия, Йемен и Ливан, и това ще влоши положението с храните. Конфликтът вече затруднява износа през черноморските пристанища, от които се превозват зърнени култури за Азия, Африка и Европейския съюз.

Инфлацията продължава да расте

За повечето хора по света икономическото влияние на украинския конфликт ще се усети най-вече в повишаване на инфлацията, причинено от увеличаващите се цени на енергията, металите и храните.

Цените на алуминия достигат рекордно високи стойности, надвишаващи дори пика, достигнат по време на финансовата криза през 2008 г. Сега търговците се притесняват, че санкциите срещу Русия и възможните ответни мерки на Москва могат да създадат проблеми и на световния пазар на алуминий, от който Русия държи 6 процента.

Доставките на енергоемкия метал също ще бъдат засегнати от по-високите цени на енергията и недостига на електроенергия, което на свой ред може да доведе до затваряне на заводи.

„Новите прекъсвания на глобалната верига за доставки са сериозен риск. Най-малкото цените на тези стоки вероятно ще останат повишени за известно време, поддържайки глобалната инфлация по-висока за по-дълго", казва Джейсън Туви от Capital Economics.

Икономиките ще се възстановяват по-бавно

Руската инвазия рискува да провали възстановяването на световната икономика след пандемията, усложнявайки ситуацията за политиците, от които се очаква да овладеят инфлацията, която в страни като САЩ и Германия сега е най-висока от десетилетия насам. 

От друга страна несигурността около икономическото възстановяване може да забави плановете на централните банки за повишаване на лихвените проценти, което означава, че свръхевтините ипотеки и лични заеми могат да се задържат по-дълго време.