Американският президент Доналд Тръмп е твърдо решен да унищожи "Ислямска държава" (ИД). Похвална цел - особено ако успоредно с това бъдат идентифицирани причините за успеха на радикалните ислямисти. А към тези причини спада и това: унищожаването на държавни структури в Близкия изток от страна на САЩ и разпространяването на радикалното уахабитско тълкувание на исляма, което се извършва най-вече от Саудитска Арабия.
Сега обаче именно саудитският външен министър обяви, че страната му може да изпрати свои войски в Сирия, които да се включат в битката срещу ИД. Джихадистите трябвало да бъдат прогонени, а освободените територии не бивало да преминават под контрола на Хизбула, Иран или Асад, добави министърът.
Подялба на Сирия?
На пръв поглед не звучи чак толкова лошо. Само че този сценарий крие неподозирани опасности. Защото на практика това би означавало създаването на чужди кантони на сирийска земя, които да попаднат съответно под контрола на американците и на саудитците. Или на излъчени от тях представители на опериращите в района бунтовнически сили.
Една от тъжните истини за конфликта в Сирия е, че след шест години гражданска война, в лагера на опозиционните сили най-мощни във военно отношение са тъкмо салафитско-джихадистките милиции. Да не говорим, че нараства опасността от директна конфронтация между ирански и саудитски, руски и американски части. А това може да подпали нов пожар.
На току-що приключилата Мюнхенска конференция по сигурността видяхме колко огромни са различията между геостратегическите съперници в региона. Саудитска Арабия например демонстрира съвсем неприкрито задоволството си от избора на Тръмп за президетнт на САЩ. Причините за това са две: новата американска администрация разглежда Иран като основна причина за всички злини в Близкия изток, а водещи представители на Републиканската партия подкрепят без никаква критика задочната война, която Саудитска Арабия води в Йемен.
В същото време е пределно ясно, че ИД може да бъде сериозно отслабена само ако отделните страни в този конфликт най-сетне се разберат за бъдещето на региона. ИД успя да укрепне толкова силно именно защото основните сили в сирийския конфликт твърде дълго не я разглеждаха като свой основен враг. Това важи както за режима на Асад и неговите съюзници, така и за Турция, Саудитска Арабия и Катар.
Единственият полезен ход
Затова участниците в мирните преговори в Женева трябва да бъдат подложени на по-силен натиск. Да, такива преговори винаги са трудни и продължителни, а в случая със Сирия има и сили (и от двете страни), които се опитват да осуетят постигането на споразумение. Но както видяхме, сближаването на Турция с Русия вече предизвика известно раздвижване - например на преговорите в Астана, в които се включи и Иран. Сега този момент трябва да бъде използван разумно - защото ако всички участници в конфликта се откажат от максималните си изисквания, мирният процес би бил възможен. И няма да има нужда от никакви чужди войски, които да изметат бойците на ИД от територията на Сирия. При едно такова положение сирийците ще се справят сами с тази задача.