Недоволството в Турция расте, доверието към Ердоган спада. В такъв момент турският президент редовно вади по някой нов политически коз. Дали пък затова не реши да превърне истанбулската "Света София" в джамия?
Снимка: AFP/Getty Images
Реклама
Ислямистите в Турция отдавна настояват сградата отново да стане действаща джамия. А това, че Ердоган сега изпълни тяхното желание, показва, че неговият запас от политически трикове е почти изчерпан. Ако „Света София“ действително се превърне в джамия, това ще е сигурен знак, че в Турция предстоят предсрочни избори, прогнозира в средата на юни вестник „Райнише Пост“. Ето, че това се случи: днес Върховният съд на Турция отмени решението на правителството от 24 ноември 1934 за статута на музей на бившата катедрала "Света София", предаде "Анадолската агенция".
Особената история на "Света София"
„Света София“ е построена през VI век като катедрален храм на Константинополската патриаршия и в продължение на почти 1000 години е била най-важната християнска църква. Когато през 15 век османците завладяват Константинопол (днешен Истанбул), те превръщат „Света София“ в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Тя е един от символите на Истанбул и се посещава средно от 3,7 милиона души годишно. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
През отминалите години ислямското правителство на Ердоган обяви множество бивши църкви в Турция за джамии. Но музейният статут на „Света София“ остана недокоснат, макар сградата да бе използвана периодично и за мюсюлмански богослужения. Миналата година Ердоган например отхвърли исканията на ислямистите със забележката, че най-напред трябва да се напълни Синята джамия с вярващи, а после да се мисли за „Света София“.
"Света София" е била една от най-значимите християнски базилики Снимка: Getty Images
Но позицията на Ердоган се промени. Сега обявяването на „Света София“ за джамия ще разгневи основно Гърция, за която сградата има голямо културно-историческо и религиозно значение, пишат германски медии.
Външното министерство в Атина вече подложи на критика провежданите в „Света София“ мюсюлмански молитви, тъй като това нарушава правилата на ЮНЕСКО. Но критиката отвън е добре дошла за правителството на Ердоган – тя му позволява да се представи като защитник на националните ценности и интереси на Турция.
Доверието към управляващите спада
Въпреки това не е сигурно, че Ердоган ще извлече политически ползи от трансформацията. Младите хора в Турция, а те са близо 20 процента от избирателите, не смятат, че този факт би имал съществено значение за страната. Но превръщането на някогашната християнска църква в джамия би могло да се превърне във фактор, който да закрепи разклатените позиции на управляващите. Вследствие на тежката икономическа криза, настъпила покрай коронавируса,
доверието към ПСР е спаднало от 50 на 31 процента.
Социологът Ибрахим Услу, бивш съветник на ПСР, допуска, че е възможно догодина да има предсрочни избори. Той изтъква, че партиите от управляващата коалиция водят преговори за промени на избирателното право. А такива не биха били необходими, ако изборите са чак през 2023-та.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Колко Европа има в Истанбул?
Въпреки кризата в отношенията: Европа и Турция имат много общо помежду си. Например Истанбул. 15-милионната метрополия е част от Европа - не само в географския смисъл. Вижте снимки от града на противоположностите:
Снимка: Rena Effendi
Няма друго такова място
Истанбул е единственият град в света, който се разпростира върху два континента - Европа и Азия. В града на Босфора традицията се сблъсква с модерността, религията със светския начин на живот - така, както на никое друго място по света. И мнозина са убедени, че тъкмо в това се крие магията на града.
Снимка: Rena Effendi
Град с хилядолетна история
Истанбул е на повече от 2600 години, което определя облика му и до днес. Различни владетели са имали претенции към града: перси, гърци, римляни, османци. Константинопол е бил столица на Византийската, а по-късно и на Османската империя. Градът получава днешното си име чак през 1930 година.
Снимка: Rena Effendi
Между два свята
Босфорът е "синята душа" на Истанбул. Протокът свързва европейската с азиатската част на града. Ежедневно десетки хиляди местни жители, а и туристи го прекосяват с фериботи. Преходът от квартал Каракьой в европейската част до квартал Кадъкьой в азиатската част на града отнема 20 минути.
Снимка: Rena Effendi
Между бреговете
От моста Галата се разкрива прекрасна гледка към града и трафика през Босфора. "Трафикът" върху самия мост също е натоварен - комбинацията от рибари, търговци, туристи, ваксаджии и продавачи на царевица е обичайната гледка на това място. Първият мост над Босфора е построен през 1845 година, когато градът все още се е казвал Константинопол.
Снимка: Rena Effendi
"Кварталът на правоверните"
В квартал Фатих всичко е по-консервативно - макар и да се намира в европейската част на Истанбул. Много от жителите му са преселници от Анадол, дошли да търсят работа и по-добър живот. Голяма част от тях са верни последователи на турския президент Реджеп Ердоган и неговата ислямско-консервативна Партия на справедливостта и развитието. Затова и Фатих е наричан "кварталът на правоверните".
Снимка: Rena Effendi
"Малката Сирия"
В квартал Фатих живеят и много сирийски семейства. От началото на войната в Сирия досега Турция е приела над 3 милиона бежанци. Турците наричат бежанците "гости". При тях няма такова нещо като статут на бежанец - както е в ЕС. На десетки хиляди сирийци обаче им е обещано турско гражданство, а критици тълкуват това като опит на управляващите да си спечелят нови избиратели.
Снимка: Rena Effendi
Нощният живот в "Хипстанбул"
Който е решил да се забавлява, трябва да отиде на друго място - далеч от Фатих. Например в Кадъкьой в азиатската част или в Каракоьй в европейската част, който впрочем е един от най-старите квартали на града. Там има много барове, ресторанти, галерии. Често се провеждат и концерти. Тези части на Истанбул привличат много туристи. Ислямско-консервативните възгледи на управляващите тук не са на мода.
Снимка: Rena Effendi
Ще се върнат ли европейците?
"Истанбул много се промени", казва Айшегюл Саръчоглу. Продавачката в магазин за дизайнерска мода в квартал Галата, любимо място и за много чуждестранни туристи, се оплаква от намалелия туристически поток. "Преди години тук идваха повече европейци, днес преобладават арабските туристи. А това е лошо за бизнеса", казва тя. "Надявам се това скоро да се промени."
