"Повечето форми на масово насилие се отключват по време на кризи и войни, застрашаващи статуса на отделните личности или групи", пише германският историк и професор по югоизточноевропейска история Холм Зундхаусен в книгата си "Югославия и произлезлите от нея държави". Едно е сигурно - подобни кризи предизвикват страх и усещане за безпомощност. Точно това обяснява и защо хора, които са били успешно интегрирани в някакъв стабилен социален корсет, внезапно изпадат в пълна дезориентация, четем още в книгата.

Когато ужасът се превърне в ежедневие

Показателен е описаният в нея случай на сърбина Борислав Херак от Сараево, обвинен за 32 убийства и 16 изнасилвания (завършили в 12 от случаите и с убийство на жертвата). Когато застава пред съда в Сараево през 1993 година, Херак казва: "Там, където живеех, имаше сърби, мюсюлмани и хървати. В мирно време се разбирахме с мюсюлманите. На Коледа те идваха у нас, а за Байрама - ходехме у тях. Щом избухна войната, усетих, че моят свят се срина, той изведнъж стана съвсем различен - с нови закони, които породиха у мен страх." Този пример ясно показва какво диктуват "новите закони": убийствата, изнасилванията, грабежите се превръщат в ежедневие, което у някои дори предизвиква удоволствие.

Случаят "Херак" маркира кулминационната точка на едно развитие, започнало още по времето на Втората световна война, която в бивша Югославия придобива черти на Гражданска война между комунистическите партизани на Тито, националистическите четници на Дража Михайлович и фашистките хърватски усташи на Анте Павелич. Всичките тези конфликти по времето на титовото управление са "замразени", но след смъртта му през 1980-та постепенно се съживяват.

Очевидно е, че организацията на една многонационална държава като Югославия, в която всички народи и религиозни общности да се чувстват справедливо зачетени и представени във власттта, представлява почти непосилна задача. Според историка Зундхаусен, през 1945 година на комунистите се удава да положат ново начало с помощта на забележителна, почти гениална концепция. И все пак: и тази добре замислена държава в крайна сметка се разпада в условията на истинска кървава баня.

Вярно, за нея допринася и икономическата криза, защото Тито успява да удържа спокойствието в Югославия единствено с помощта на скъпо струващи кредити, които осигуряват относителната заможност на поданиците му. Истинските причини за сгромолясването на Югославия обаче се намират другаде: в злощастната комбинация от духовни подбудители, политически елити и националисти, създали усещането, че основаването на националната държава е равнозначно на край на историята. Същите тези хора, според Зундхаусен, оправдават и въздигат в култ ползването на насилие като легитимно средство.

"Погрешен човек в погрешно време на погрешно място"

Отговорни за катастрофата са най-вече две личности, съвместно с техните националистическо-идеологически подбудители - сърбинът Слободан Милошевич и хърватинът Франьо Туджман. Комунистът Милошевич, преобразил се по-късно в националист, се възползва от така наречения сръбски национален въпрос, за да изгради и затвърди властта си. А Франьо Туджман, който сам се представя за дисидент и опозиционер, в действителност изпитва нескрито възхищение пред Тито. Туджман е въплъщение на онова, което Зундхаусен нарича "Погрешен човек в погрешно време на погрешно място". Този факт остава впрочем неразбран от тогавашния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер, както и от редица германски журналисти.

Някои от най-вредните духовни подстрекатели на катастрофата се намират в тогавашен Белград. В един меморандум на Сръбската академия на науките от 1986-та 16 академици, сред които и националистът-писател Добрица Чосич, се оплакват от някаква си политическа и икономическа дискриминация на сърбите в многонационалната държава. Зундхаусен с право нарича това творение, превърнало се в основен документ на сръбския национализъм, "параноиден памфлет". Авторите на този документ са духовните подбудители на онзи пагубен национализъм, който в крайна сметка довърши Югославия. "Не европейците или американците унищожиха многонационалната държава, а хората, живели в нея", гласи заключението на германския историк.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Holm Sundhaussen (2012): Jugoslawien und seine Nachfolgerstaaten 1943-2011. Eine ungewöhnliche Geschichte des Gewöhnlichen. Böhlau Verlag.