Е. Коен: Безусловно това са криминални акции, няма две мнения по този въпрос и не би трябвало да има. Политическата акция започва и завършва мирно. Всяка политическа акция означава изразяване на мнения. Политическа акция с юмруци, с железни пръти, боксове и така нататък, не се прави. Това е криминална проява и всеки опит да бъде окачествена като изразяване на политическо мнение е опит за заблуда, за омаловажаване. Това нещо го виждаме да се прави в момента не от кой да е, а от вътрешния министър г-н Цветанов, който на всеослушание заяви, че това било „сбиване между две анархистични банди”. Аз не споделям възгледите нито на едните, нито на другите, но има голяма разлика – едните бяха отишли съвсем мирно да говорят, а другите отидоха да бият. Разликата е много голяма.

Накъде върви обществото?

Г. Папакочев: Наскоро в интернет беше разпространен видеоклип, на който се вижда как общински съветник в Стара Загора и бивш кмет на същия град празнуват около торта със свастика и портрет на Хитлер. На 9 май, Денят на Европа, свастики и фашистки листовки се появиха в Кърджали. Сега униформени групи с качулки провеждат своите акции в центъра на София и в трамвая за Бусманци. Накъде върви обществото?

Е. Коен: Не толкова българското общество, колкото политическата власт, също и президентът, оглушително мълчат. Мълчат пред всичките тези прояви, те не са чак толкова много, те са може би единични, неонацистките и неофашистки движения в България може би имат стотици или няколко хиляди, максимум, изявени привърженици. Всичко това, така се казва за самоуспокоение, има две цели – едната е да покаже, че такова нещо има и другата, която е много по-важна и много по-страшна, е да всее страх. Така че онези, които биха искали да изкажат някакви мнения, онези, които по мирен начин биха искали да изкажат някакви правозащитни мнения, да ги е страх! Това е многократно по-страшното, отколкото броят на привържениците на тези движения и техните прояви.

Г. Папакочев: Прозвучаха опасения, че крайно дясното и неонацисткото са се „просмукали”, а и се финансират от хора на най-високо равнище в държавата. Какви опасности крие подобен процес?

Избори идват...

Е. Коен: Не мога да твърдя такова нещо, понеже нямам доказателства. Има обаче ясни доказателства за това, че на най-високо ниво в държавата просто си затварят очите, тъй като смятат, че така им е по-изгодно. Защото при такава ситуация, като побоя в трамвая, където нещата са от ясни по-ясни, редно беше министър-председателят, а и президентът да излязат с ясна декларация, че България не може да толерира неофашистко насилие, не може да толерира расистко насилие, че извършителите ще бъдат намерени и наказани, и да заклейми цялото това нещо. Мълчанието на властите и свеждането на въпроса до това, че анархистични банди се сбили, едва ли не „момчетата от нашия двор биха момчетата от оня двор, голяма работа, стават такива неща непрекъснато”, е извънредно лош знак. Дали някой от най-високо място ги подпомага – не знам, но че от най-високите места мълчат и си затварят очите, като вероятно си правят сметките „не е хубаво да губим подкрепата на тези среди, избори идват” и неща от този род. Още повече, когато се има предвид, че в момента България фактически се управлява от коалиция между една на думи дясноцентристка пария и една почти неофашистка партия „Атака”. Така че от политическа гледна точка мълчанието на министър-председателя е обяснимо, но от морална гледна точка и от дългосрочна политическа гледна точка то е ужасно и абсолютно недопустимо.