Защо му е на западноевропеец да бие път до София, се пита кореспондентът на германския "Ди Цайт" Улрих Щок. "Отговорът е почти толкова тъп, колкото и въпросът - заради световния турнир по шахмат!" Но когато се препъваш по тесните улици в центъра на българската столица, въпросът вече не ти изглежда чак толкова тъп. Навсякъде - западни стоки и марки, от "Пийк енд Клопенбург" до "Маркс енд Спенсър". Само обичайната за европейска столица смесица от различни езици тук я няма - почти няма туристи, почти няма и бизнесмени.

Привлекателност ли й липсва на София?

Динамичните българи, добре облечени, седят зад кормилото на шкозни коли, с блутут устройство в ухото. Откъде имат пари за всички тези скъпи бижутерийни магазини, италиански магазини за деликатеси и вино срещу 70 евро бутилката, се пита озадачено германският кореспондент. От друга страна, улиците са осеяни с дупки и ако не внимаваш, може да паднеш дори в някоя шахта със стърчащ от нея нов интернет-кабел.

София с новото си летище и рушащи се стари сгради. Град на кръстопът - между източната простоватост и западната модерност, интригуващ, интересен, а и много чужд с редкия си език и букви на кирилица. След болезнената си история страната търси своето място в настоящето. Затова и София сега е домакин на световния турнир по шахмат.

Българският министър-председател Бойко Борисов, започнал политическата си кариера като бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков, председателства организационния комитет. И гарантира най-голямата сума, разигравана на световен турнир по шахмат: милион и двеста хиляди евро за победителя, 800 хиляди - за победения.

Турнирът се провежда в Централния военен клуб, реставрирана сграда с цвят на бъркани яйца, олицетворение на противоположности. Великолепни зали с позлатени щукатури и луксозен паркет, огромни ориенталски килими и енергоспестяващи крушки в полюлеи и канделабри. На входа бдят мрачните представители на охраната. Чантите на зрителите се сканират, мобилните телефони се прибират до излизане от сградата. Суперохрана, само че ако трябва да отидеш до тоалетната, се налага да използваш импровизираната такава сградата някъде отвън.

Напрегнат двубой с неясен изход

Шахматните партии се играят съответно в два последователни дни, следва един ден почивка и после отново. Турнирът се състои от 12 рунда. При реми се предвиждат няколко блиц-партии. От 1927 година насам руснак не е успявал да стигне до финала на шахматен шампионат. За Москва - горчив хап.

От световното първенство в Бон през есента на 2008 година в челото на шахмата е индиецът Вишванатан Ананд - 40-годишен, тъмен тен, риза в кралско синьо. Очилата му проблясват в светлината на прожекторите, когато седи зад шахматната дъска, леко привежда глава, бърка си в носа или пък се попипва по ухото. Малко коремче, лека гърбица - зрителите регистрират и най-малката подробност.

Срещу световния шампион е заел позиция неговият съперник. Той е главната причина за държавния ангажимент в шампионата: 35-годишният Веселин Топалов е сред малкото българи в световното чело изобщо. Световно първенство по шахмат в България, при който българин може да стане победител - това е надеждата на София. Веско, както го наричат сънародниците му, е невротичен, слаб, с писклив глас, леко плешив. Винаги е изтупан, никога - без вратовръзка, същевременно не излъчва благородство. На шахматната дъска той е истински лъв - винаги отлично подготвен, предвиждащ всеки ход, горко оногова, който не може да се отбранява, той бива разкъсан и унищожен.

На Ананад това му се случи още при първия рунд. В бързо разиграната първа партия Топалов не остави на противника си никакъв шанс, прикова го в шахмат. Бурни овации след часове напрегната тишина. Аплодисменти за най-силния сред силните, за българина. Може ли световен шахматен турнир да започне по-добре? Почти не се стигна до битка, стигна се направо до поражение. Индиецът трябваше да обясни това на прес-конференцията. Истинският му отговор дойде при втората партия, Ананд се наложи решително. Третата партия завърши реми.

Шахът - страст на софиянците

Може ли България да добие популярност в света по този начин, т.е. чрез шахмата? Как изобщо се развива този спорт в страната? Въпросът, зададен на една от прес-конференциите, беше доста неочакван за организаторите, те не можаха да дадат що-годе удовлетворителен отговор. "Идете в парка", каза пресговорителят на организаторите.

Пред гранд-хотела, където Топалов обмисля следващите си атаки, е разположена една от най-прекрасните градини в София. Навсякъде има малки масички, край които седят отчасти опърпани образи по анцузи и пантофи. Играят шах. И едва заел място зад някоя от масичките, човек бързо успява да разбере силата на българските шахматисти. Софиянци играят в Градската градина шах, дори когато вали дъжд.