„Гоу бек Търкия!“, ревяха здрави мъжаги в онзи видеозапис от границата на България с Турция, който „проби“ в медиите по цял свят. Случаят се превърна в символ на неспазването на закони и правила и замяната им със самоуправство и налагане на страстите над нормите. Едва ли българските полицаи са използвали същия израз, докато са откарвали Абдуллах Бююк до границата с Турция, но посланието на държавата България в този случай е същото: Гоу бек и не питай за закона!

Абдуллах Бююк е турски предприемач, занимава се с хостинг, казва, че има стотици хиляди клиенти в родината си. Открито говори за принадлежността си към движението „Хизмет“ на живеещия в изгнание в САЩ проповедник Фетуллах Гюлен. Преди 11 месеца турски съд постановява задържане на Бююк, но още преди изпълнението на мярката той нарушава забраната да напуска страната и се озовава в България. Следва искане за екстрадиция и турският бизнесмен е задържан на 17 февруари. После и Софийският градски съд, и Софийският апелативен съд отказват да уважат искането на турската държава с мотива, че „молбата за екстрадиция за престъпления от общ характер има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения“.

Няколко месеца и един опит за преврат по-късно, решенията на българските съдилища се оказват излишни, министърът на вътрешните работи нарича Бююк „заплаха за националната сигурност“, полицията го задържа в софийския квартал „Младост“ след „рутинна проверка“, а служителите на дирекция „Миграция“ го товарят на един автомобил и го предават „в чувал“ на дежурните на турския граничен пункт Капъкуле. И МВР признава, че тук има нарушение на закона, защото това не е станало в присъствието на представител на омбудсмана и на правозащитна организация.

Какво се е променило от решението на съда насам?

На 15 юли в Турция бе извършен неуспешен опит за преврат, в резултат на който загинаха близо 250 души, а над 2000 бяха ранени. Президентът Реджеп Тайип Ердоган обвини бившия си съратник Фетуллах Гюлен и движението му, което властите вече наричат ФЕТО (Терористична организация на Фетуллах Гюлен). Последваха чистки с десетки хиляди арести и уволнения. Преди десет дни външният министър Мевлют Чавушоглу заяви на митинг в Анталия: „В България има един предател, който е избягал там преди това. Ще искаме да ни го предадат".

Към онзи момент българските власти повтаряха, че има съдебни решения и Абдуллах Бююк може да бъде предаден на Турция само след евентуално ново искане за екстрадиция с нови обвинения, което да доведе до различно съдебно решение.

Формално турският бизнесмен е предаден заради неуреден статут – независимо от съдебния отказ за екстрадиция, той е получил отказ за политическо убежище от вицепрезидента Маргарита Попова и сам бил прекратил процедурата си – по думите на представители на МВР – за закрила пред Държавната агенция за бежанците. В България със сигурност има много други чужденци, чиито статут не е изряден, но „рутинните проверки“ не водят толкова бързо до тяхното задържане и предаване. Броени часове след предаването на Бююк на Турция, Реджеп Тайип Ердоган вече даде София за пример: „В България беше заловен още един техен финансист. Искането му за убежище бе отхвърлено и той беше предаден на Турция“. С това целият кръг от детайлна фактология не само се затваря, но и става излишен – Турция просто е поискала един човек, а България просто го е дала. Без оглед на законови и международни задължения за спазване на правата на човека.

Защо България слуша Ердоган?

Най-вероятно случаят „Абдуллах Бююк“ е поставен върху много по-голяма и по-подробна карта от геополитически зависимости и интереси. Вероятно премиерът Бойко Борисов е натоварен и с някаква излизаща от границите на България отговорност заради предстоящото му след две седмици пътуване до Турция за среща с Ердоган, което ще бъде веднага последвано и от посещение в Германия при Ангела Меркел. Вероятно поредното раздаване на картите за т.нар. големи енергийни проекти събужда отново познати икономически апетити, особено след стоплянето на отношенията между Турция и Русия. Вероятно могат да бъдат посочени още много фактори, които принуждават българското правителство да поднесе този скандален подарък на Ердоган. Но сигналът към българските избиратели е ужасяващ: ние ще се договаряме зад гърба ви, не сме длъжни да ви обясняваме какво правим, а освен това ще загърбим законността и човечността.

Случаят „Бююк“ скандализира. Засега обаче единствената реакция е на „Протестна мрежа“: „След предумишленото убийство на политическия дисидент Георги Марков на моста „Ватерлоо“ в Лондон доживяхме и екстрадиция на политически мигрант от нашата страна, независимо от решенията на компетентните съдебни институции“, се казва в позицията. Политическите партии мълчат. Представителите на правителството се замерват с противоречиви и неясна думи. А когато нещо толкова скандално не може да бъде обяснено и защитено смислено, тогава започват съмненията. И след публикациите в приближени до Ердоган медии преди месеци, че Турция разполага с данни за контрабандата на български цигари в Близкия изток и заради това е забранила на Доган и Пеевски да влизат в страната, напълно резонно е хората да се питат: А дали пък в двореца „Чанкая“ няма една папка, която да прави българските управляващи толкова услужливи?