ЕС се смята за най-големия търговски партньор на Китай. Само че китайското ръководство предпочита да преговаря поотделно с отделни страни-членки, които като икономическа мощ не могат да се мерят дори с една китайска провинция от порядъка например на Гуандун. Така Пекин диктува играта, допуска до собствения си пазар тези, които играят по неговата свирка, и наказва онези, които го критикуват.

Че този метод действа, ще си проличи и при сегашното посещение на президента Си Цзинпин в Рим, където се очаква Италия да стане първата страна от Г-7, подписала споразумение за присъединяване към престижния проект на Си, наречен "Нов път на коприната". 

Същевременно обаче Брюксел изпраща и съвсем различно, отрезвяващо послание до Пекин: Европейската комисия представи тези дни предложение за нова стратегия към Китай, в която Пекин се определя едновременно като "стратегически конкурент" в борбата за лидерство в технологичния сектор, и като съперник, който пропагандира автократичната си система на управление и извън собствените си граници. Там се говори за хибридни информационни операции и за възможни санкции в отговор на китайски кибератаки. Според волята на Комисията, европейците вече няма просто да приемат поощрявани от държавата китайски фирми да изкупуват на воля технологии и важна инфраструктура, като пристанища и енергийни компании - още повече, че в самата Народна република подобно нещо е немислимо да се случи.

Ролята на Италия

Европейските лидери обсъждаха този документ точно в деня, когато Си Цзинпин започна своята европейска обиколка - прекрасна възможност да демонстрират така желаното от всички европейско единство. Стига да не беше ролята, която реши да играе Италия. Тя е най-пресният пример за това колко лесно Пекин успява да вбие клин сред страните-членки на ЕС. 

Сред средиземноморските държави Пекин събужда спомени за разцвета на търговията и времената на стария "Път на коприната". Зад старата романтика стоят реални бизнес интереси, например това кои пристанища в Европа ще поемат един ден търговския обмен с Китай. Защо контейнеровозите от Далечния изток да пътуват до Ротердам и Хамбург, ако могат да бъдат разтоварени още в Италия и Гърция? В краткосрочен план това изглежда може би илюзорно, защото инициативата "Нов път на коприната", която има претенцията да преначертае картата на световната икономика през 21 век, е дългосрочен проект. 

Независимо от това кои проекти ще бъдат осъществени в крайна сметка, подписът на една от страните от Г-7 е важен символичен успех за Си Цзинпин - това ще придаде нов блясък на китайския проект. Пекин не спира да изтъква многото участници в него - над 130 страни и организации - като свидетелство за новата световнополитическа тежест на Китай.

Пекин е склонен на отстъпки 

Но мнозина вече разбраха, че примамливите обещания на Пекин не винаги са реалистични. Почти нищо не остана от някогашното огромно въодушевление от инициативата "16+1", в която се включиха и 11 страни-членки на ЕС. Подобно на Италия сега, тези страни се надяваха на по-добър пазарен достъп и преки инвестиции от Далечния изток. Вместо това търговският дефицит на Полша спрямо Китай почти се е утроил през последните шест години.

Не по-малко важно от това дали Италия ще подпише декларация за намерение за присъединяване към "Пътя на коприната" са конкретното съдържание на документа и бъдещото сътрудничество. Пекин предпочита да пази мълчание по този въпрос, но към някои медии изчете информация относно съдържанието на италианския документ. От нея става ясно, че Пекин е готов да приеме някои от съображенията на ЕС. Например относно сътрудничеството в рамките на Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ) - организация със седалище в Пекин, която отпуска кредити по международни стандарти, за разлика от китайските държавни банки, които досега фигурираха в китайските сметки за проекта "Нов път на коприната". Освен това Китай изглежда е склонен да включи повече европейски фирми. Досега почти без изключение само китайски фирми извличат ползи от инициативата.

Внимание: дългова дипломация

Си Цзинпин се нуждае от успех на всяка цена. През последните месеци неговата инициатива беше подложена на остри критики от цял свят. Дори я нарекоха "дългова дипломация". Освен това Пекин трябваше болезнено да научи, че държавните лидери, чиито лоялност купува, в демократичните държави могат да паднат от власт на следващите избори. Но тъй като престижният проект е тясно свързан с името на Си Цзинпин, проектът крие политически рискове за него.

Засега в Пекин все още не се е наложило разбирането, че проект от такава величина може да бъде успешен само когато служи не единствено на една страна. Уви, на него можеше да стъпи също и една обща стратегия на ЕС по отношение на Китай.