1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо точно Валония?

Кристоф Хаселбах
26 октомври 2016

Защо съпротивата срещу CETA е най-силна тъкмо в един белгийски регион? И за какво става дума всъщност в цялата тази драма: за идеологически отпор срещу глобализацията или по-скоро за чисто белгийски проблем?

Снимка: Reuters/E. Vidal

Едно време Валония беше икономическият мотор на Белгия. Именно нейната тежка индустрия беше в основата на белгийското благосъстояние. Но тези времена отдавна отминаха. В резултат от структурните промени от 1970-те години днес навсякъде около Шарлероа и Лиеж се вижда една и съща картина: индустриални развалини и висока безработица, докато в същото това време фламандскоезичният регион Фландрия дръпна осезаемо напред. Едно време висшите франкофонски среди в Белгия смятаха фламандците за необразовани и бедни селяци. Днес е друго: фламандците не пропускат възможност да демонстрират на валонците, че нещата са се променили коренно.

Главно фламандците бяха тези, които в хода на изминалите десетилетия успяха да прокарат една държавна структура, която дава необичайно големи правомощия на провинциите. А това означава, че за да сключи някакъв международен договор, засягащ компетенциите на регионите, белгийската държава се нуждае от съгласието на регионалните парламенти. Това важи и за договори на ЕС. Като например СЕТА - споразумението за свободна търговия с Канада.

Как Валония обърка плановете на Брюксел

По принцип всички търговски въпроси се договарят изцяло на европейско равнище. Така трябваше да бъде и с СЕТА, но през юли Еврокомисията отстъпи пред настояванията на Германия, Австрия и Франция и даде право на глас на националните и регионалните парламенти. Днес председателят на ЕК Юнкер съжалява за това решение и го определя като „грешка, която други ме принудиха да направя”. От другата страна твърдят на свой ред, че с този ход са имали за цел да обезсилят популистките нагласи: ”Страните-членки просто бяха длъжни да реагират на въпроси и критики от страна на населението”, заяви в тази връзка германският министър на икономиката Зигмар Габриел.

Така валонският регионален парламент получи възможност да се намеси във външнополитическите действия на белгийската държава. Нещо повече дори: Валония успя да блокира един гигантски проект, засягащ целия ЕС.

Има и друго: срещу CETA се обявиха не само Валония и франкофонският регион около столицата Брюксел, но и т.нар. френска общност, докато Фландрия беше „за”. А това означава, че езиковата граница разделя Белгия и по отношение на CETA.

Обеднелите валонци се възприемат като един вид „аутсайдери”, които въстават срещу суперсилата на име ЕС. Техният лидер, 45-годишният шеф на валонското регионално правителство Пол Манет, междувременно се превърна в звезда в своя регион - защото връща на валонците изгубеното им самочувствие. Заради демонстративния си отказ да се подчини на натиск отвън, Манет се радва на голяма популярност и извън пределите на опърничава Валония. В цяла Европа критиците на глобализацията му ръкопляскат, когато казва:”Не искаме социалните и екологични стандарти да бъдат залагани на карта”.

Пол МанетСнимка: Reuters/Y. Herman

СЕТА и вечният белгийски конфликт

Но съображенията на Манет „за” и „против” свободната търговия не са основното в белгийския сюжет. СЕТА се превърна просто в повод за разпалването на стария конфликт между фламандци и валонци. Фламандският министър-председател Герт Буржоа, чиято партия се стреми да извоюва независимостта на Фландрия от Белгия, разглежда съпротивата на валонците като допълнителен аргумент в полза на фламандското отцепване. "Блокадата на преговорите за СЕТА ме кара да изпитвам срам пред целия свят, пред нас самите, пред Валония, пред Европа, пред Канада”, заяви Буржоа в началото на седмицата.

Валонската блокада силно дразни фламандците и заради този факт: близо 90% от белгийския търговски обмен с Канада се извършва през Фландрия. А това означава, че СЕТА засяга валонските области много по-слабо, отколкото фламандските.

Спорът съдържа и един партийнополитически елемент. Противникът на СЕТА Манет е социалист, докато либералният белгийски премиер Шарл Мишел, който е привърженик на споразумението, стои начело на едно дясноцентристко правителство. Затова споровете около СЕТА представляват не само идеологически дебат на тема глобализация и борба за надмощие между централната власт и регионите в Белгия, но и противопоставяне между лявото и дясното.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ