Европейският съюз явно се справя твърде добре, защото иначе няма как да си обясним подобен резултат: цели 62 процента от европейските граждани гледат положително на членството в общността. Това е най-високата измерена подкрепа за ЕС от 25 години насам. В Германия одобрението е особено високо: 81 процента от анкетираните са изразили положителното си отношение към ЕС, а 3/4 са на мнение, че Германия извлича ползи от членството си в общността.

Данните са от актуално допитване на Евробарометър, цитирани от "Ди Цайт", а резултатите се потвърждават и от редица по-малки, национални допитвания по темата. Накратко: доверието в Обединена Европа расте. Въпросът е как да си го обясним на фона на толкова много кризи в общността?

Много съществена роля за промяната в нагласите е изиграл Брекзитът, твърдят авторите на проучването. Откакто през 2016 г. британците решиха, че ще напуснат ЕС, имиджът на общността се подобри значително в повечето страни-членки.

Звучи парадоксално, но обяснението е просто: ЕС стана по-популярен в очите на гражданите, защото многото кризи (от Украйна до Брекзита) им показаха по-ясно какво притежават. "Гражданите сякаш проумяха колко ценна е Обединена Европа, чак когато разбраха, че има опасност да я загубят", казва пред "Ди Цайт" Томас Петерсен от Института за социологически изследвания в Аленсбах.

Истинската сила на ЕС

Но само уплахата на европейците едва ли може да обясни всичко. Защо тогава расте популярността на ЕС? Второто обяснение е свързано с това, че общността се справя добре - не с всичко, но с повечето предизвикателства напоследък - и в най-решаващите конфликти все по-често залага на истинската си сила. Това се видя както в търговския конфликт с Тръмп, така и по време на преговорите за Брекзита. Дълго време британското правителство вярваше, че ще успее да настрои една срещу друга оставащите в общността 27 страни-членки. Но ЕС остана единен. Нещо повече: Лондон с изненада регистрира решителността, с която 26 страни - от Португалия до Полша - се бориха сплотено за интересите на една малка страна като Република Ирландия, която на всичкото отгоре е бивша британска колония.

А какво става с популистите, които не пропускат възможност да нападнат Брюксел? Нека погледнем към Полша. Нейното национално-консервативно правителство от над две години води изтощителна война срещу Европейската комисия. Но по един от най-спорните въпроси то капитулира пред Брюксел - за оспорваното предсрочно пенсиониране на неудобни за правителството съдии. Засега мярката е отменена. Вярно, с това полската правова държава все още не е спасена, но пък и вече никой не може да твърди, че ЕС е безсилен.

Дори Матео Салвини - италианският вътрешен министър и в момента най-гръмогласният от всички противници на Европа – тихичко призна, че неговото правителство навярно ще трябва да преработи проектобюджета на страната. Този конфликт също не е окончателно преодолян, но Рим е на път да отстъпи, докато Брюксел остава твърд и непоколебим.

В ЕС никой не бива да се чувства като губещ

Ако Жан-Клод Юнкер беше като Доналд Тръмп – навярно нямаше да смогва да разпраща хвалебствени туитове. Но ЕС никога не е имал склонност към самодоволно изтъкване, колкото и неразбираемо да изглежда това в очите на мнозина. Съюзът залага на друго – на компромиса и баланса на интересите. Едно от железните му правила гласи: никой не бива да се чувства като губещ – и това се отнася дори до британското правителство, преговарящо за Брекзит.

Затова Брюксел никога не се хвали шумно с победите си, а загубите гледа да „опакова“ някак по-приемливо. Затова и често пъти остава незабелязана истинската мощ на ЕС, както и неговите успехи. Европейската политика е по-добра от репутацията си. И много от европейските граждани го чувстват. Дори във Великобритания одобрението към ЕС напоследък нарасна.

АГ, ДЦ, МК