От 16 септември до 3 октомври баварската столица Мюнхен отново е средище на традиционното всенародно веселие - празника на плодородието и бирата. И тази година организаторите са се погрижили да се представят добре пред многобройните гости; близо шест милиона гости се очакват този път. Защо Баварският празник успява всяка година да привлича милиони посетители?

Край бирените щандове и тенти на “Терезенвизе” се трупат хора. Надвечер хилядите гости са вече порядъчно развеселени, вдигат шумни наздравици и танцуват по масите. Една бирена кана побира един литър, много от гостите до вечерта са се наляли с поняколко кани. Те практикуват модерната форма на архаичен племенен ритуал, пише Бригите Вайц в книгата си “Баварският празник – маси, опиянение и рутал”. Мюнхенската психоложка знае какво говори. Всяка година е сред гостите на баварския празник.

“Горещо е, пише Вайц в книгата си, душно, шумни песни и шумни стъпки под звуците на музика изпълват тентата. Че те заливат с бира, директно те свалят или пък някой, ккогото изобщо не можеш да понасяш, ти се натиска, това се смята в реда на нещата.”

В наситеното с алкохол опиянение хората се отпускат – психически и физически. Тресат се в скоростното влакче, крещят неистово във влакчето на ужасите или пък си мерят силите в канадска борба. Да си изтеглят късметче ги приканват всевъзможни лотарийни будки, безброй са и щандовете с всевъзможни кулинарни изкушения. Повечето от последните са или прекалено мазни или прекалено сладки. Захарен памук, сладолед, скара. Насладата на сетивата стои в центъра на октомврийския празник, пише Бригите Вай.

“През 16-те дни на празника е позволено кажи-речи всичко; спонтанните изблици на чувства и настроения са нещо нормално, човек може да крещи на воля, да се весели, да приказва глупости, да пие колкото му душа иска, да флиртува, да хърка, да повръща...”

Почти невъзможно е човек просто да се мерне веднъж на Терезиенвизе. Всичко или нищо, гласи девизът. Ето защо германското общество се разделя на ентусиасти и мърморковци срещу празника. Трябва да се има предвид, обаче, че последните се срещат главно в Северна Германия. Верните посетители направо копнеят по баварския празник: веднъж в годината могат да му отпуснат края.

Като явление баварският празник напомня на дионисиевите ритуали в антична Гърция. Той се провежда в чест на светицата-покровителка Бавария, чиято бронзова статуя се издига пред историческата зала в периферията на Терезиенвизе. Впрочем, отвътре статуята е куха; гостите могат да се качат по витата стълба до главата на Бавария и през божествените очи да погледнат пъстрото гъмжило долу. През 1810 г. мюнхенци празнуват първия октомврийски празник, по повод сватбата на баварския престолонаследник Лудвиг и Тереза от Саксония-Худбургхаузен. В чест на булката баварците именуват мястото на празника Терезиенвизе.

Рекорден брой дарения са направили германците за пострадалите от цунамито през 2004 – хуманитарни организации като Германският червен кръст и Каритас са събрали рекордни суми дарения. Както сочат резултатите от анкета, проведена по поръчка на Германския дарителски съвет в Берлин, между юли 2005 и юни 2006 г. германските граждани са дарили за благотворителни цели над 2 милиона евро. Мартин Гюнтер от Съюза за проучване на потреблението казва:

“Това показва, че в сравнение с дарителските суми за пострадалите от цунамите през 2004 г. даренията не са се увеличили, но и не са намаляли драстично.”

Средната дарителска сума възлиза на 31 евро; най-голямата част от събраните дарения, 85% отива за хуманитарни помощи, обяснява Гюнтер. По принцип дарителската култура в Западна Германия е по-добре представена в западните германски провинции, отколкото в източниците. По-възрастните хора правят дарения по-често от по-младите. Твърде много пари обаче отиват за административни нужди. Вили Хас, председател на Германския дарителски съвет казва:

“Според нас в това отношение е необходима още просветна дейност; и хуманитарните организации трябва да са наясно, че най-малко 70% от даренията трябва да отиват изцяло за проекти.”

Останалите 30% от дарителските средства се използват за маркетингови цели, тъй като на потенциалните дарители трябва да се изпращат, например, писма и молби за дарения. Дарителската дейност включва също доброволно положен от гражданите труд без заплащане, например сътрудничество в старчески домове, домове за инвалиди, грижи за бежанци, грижи за паметници на културата. Като се пресметнат положените часове безплатен труд, през миналата година са направени такъв тип дарения в размер на 53 милиарда евро.