На страниците на седмичника "Ди Цайт" известният германски политолог Гюнтер Зойферт анализира проблема:  

Зойферт започва с цитати на турски политици, чиито остри изявления се чуват все по-често през последно време. Турският вицепремиер Бешир Аталай например заплаши, че страната му ще замрази контактите си с ЕС,  ако Кипър поеме председателството му през юли 2012-та година и ако поне дотогава няма мирно разрешение на кипърския конфликт. В началото на септември труският външен министър Ахмет Давутоглу оповести, че Анкара иска да има гаранции за свободното корабоплаване в източното Средиземноморие. "Крайно време е да изпратим там самолетоносач", заяви един от известните военноморски командири.

Анкара срещу Тел Авив

Израелското правителство не иска да се извини за убийството на девет турски активисти, които загинаха на борда на кораб с хуманитарна помощ за палестинците преди година. Целта им беше да пробият израелската морска блокада на ивицата Газа. В началото на септември ООН публикува доклад, в който осъди акцията на израелците като "пресилена и недопустима". В същото време обаче израелската морска блокада на палестниската ивица Газа се определя като легитимна мярка за сигурност. След този доклад на ООН Турция демонстрира по-засилено военно присъствие в източното Средиземноморие.

То би могло да получи и други задачи, при това само след броени дни, от първи октомври. Тогава би трябвало да започнат сондажите на тексаската фирма "Нобъл енерджи", която ще разработва ново находище на газ в източното Средиземноморие по молба на кипърската република. Находището е в рамките на специалната й икономическа зона, която правителството в Никозия скрепи чрез договори с Ливан, Египет и Израел. Анкара обаче изтъква правата на признатата само от нея Севернокипърска турска република и отхвърля договорите на Никозия. Така че турските военни кораби биха могли да се намесят и в този случай на изострен конфликт.

Анкара пое курс на конфронтация и срещу ЕС, като обяви, че ще замрази отношенията си с него по време на кипърското председателство. Освен това, турският премиер Реджеп Ердоган заплаши, че ако до края на тази година проблемът с разделения между турци и гърци Кипър не бъде разрешен, Анкара ще предприеме стъпки за признаване на Севернокипърската турска република.

Хегемониални интереси или самоотбрана?

Защо Турция се изпокара с толкова много държави, някои от които са сред добрите й търговски партньори? Дали правителството в Анкара е поело външнополитически курс на конфронтация или става дума за натрупване на напрежение в различни области? Картината е доста противоречива.

Вярно, обявената от Турция готовност да замрази отношенията си с Брюксел са доста необичайни за една страна-кандидат за ЕС. В същото време обаче това намерение е само поредната крачка в последователната политика, която Турция следва, след като Кипър влезе в ЕС и след като кипърските гърци отхвърлиха плана на Кофи Анан за помирение с турците в северната част на острова. През това време Кипър бойкотира с всички сили приемането на Турция в ЕС, а Брюксел така и не можа да сложи край на икономическата изолация на кипърските турци.

Съществен фактор, определящ турската външна политика в региона е и спорът за изключителните икономически зони. Турция има право на такава зона, но никой досега не е проявил интерес за преговори с нея заради конфликта й с Гърция.

В същото време заради бунтовете в Сирия Анкара разкритикува правителството на Асад и то престана да бъде неин надежден партньор. А от 2008-ма година насам, откакто се води войната в Газа, Израел се съобразява все по-малко с интересите на Турция. През декември 2010-та година Тел Авив и Никозия се договориха за границите на техните изключителни икономически зони. Въпреки острите протести на Турция, ЕС и САЩ признаха това споразумение.

Претенции за регионална сила

На фона на всичко това би трябвало да се оценява и докладът на ООН за израелската блокада на Газа, казват кръгове, близки до турското правителство. Турция трябва да реагира остро, за да не бъде икономически и политически изолирана в Средиземноморието. Дали пък Анкара не използва доклада на ООН като прикритие за и без това планираното си по-силно военно присъствие в Средиземноморието? В отговор на този въпрос германският политолог Гюнтер Зойферт припомня изявление на турския външен министър Ахмет Давутоглу от преди пет години. "Една Турция, която иска да стане регионална сила, трябва да изгради политическото си и икономическо влияние чрез водните пътища от Егейско към Адриатическо море и от Суецкия канал към Персийския залив", казва турският външен министър.