"Журналистиката и медиите в България са изпаднали в тежка ситуация. Липсва прозрачност за собствеността и начините за финансиране на медиите, средствата за финансиране на независими и качествени журналистически разследвания са крайно оскъдни. По мое мнение, много от българските журналисти не осъзнават ролята си в обществото и в процеса на демократизация на страната. Ето защо като германска политическа фондация ние се стремим да насърчим тяхното професионално израстване, особено в сферата на разследващата журналистика", посочва в интервю за „Дойче веле“ шефът на Медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“ Хендрик Зитих.

Зитих разказва за едно ново допитване в Германия, според което две трети от хората имат пълно доверие в свободата на медиите и журналистите. В България едва 10% от анкетираните в тазгодишното изследване вярват, че българските медии са независими, припомня Зитих. Около две трети от анкетираните българи смятат, че българските медии са повече или напълно зависими. В това отношение няма почти никаква разлика между мненията на млади и възрастни, между хората с висше и средно образование, както и между жителите на градовете и селата. Единствено хората с основно или по-ниско образование са по-сдържани в съмненията си за независимостта на медиите.

Монополизъм, неясна собственост, задкулисие

Телевизията засега запазва монополното си положение като средство за масово осведомяване по политически теми. Тя се ползва и с 60% от доверието на гражданите. Новинарските интернет-сайтове и социалните мрежи заемат съответно второто и третото място като източници на политическа информация и по доверие. Вестниците и списанията на хартиени носители остават на четвърто място. Роля за това отстъпление са изиграли и множеството скандали около печатните издания, свързани с неясната собственост, монополизма и медийното задкулисие, коментират експерти по медийно право и журналисти във водещи издания.

Данните, представени от Нели Динева от „Алфа Рисърч", сочат, че през 2018 г. доверие към Европейския съюз изразяват 34% от анкетираните, което е с 10 пункта повече от дела на недоверчивите. Германия е страната, която се ползва с най-висока степен на доверие сред българите. Следва я Русия, но тазгодишната анкета отчита спад в позитивните нагласи към нея с 6 пункта спрямо 2017 година. Колкото до съотношението между привържениците и противниците на НАТО в България, противниците в момента водят с 3:2. Силно критикуваната външна политика на американския президент Тръмп несъмнено е сред причините за резкия спад на доверието към САЩ. Понастоящем едва 8% от българите подкрепят тази страна, докато 55% не одобряват водената от нея политика.

Фалшивите новини, кръвосмешенията между медии, институции и олигарси, както и механизмите, по които държавата и общините финансират определени медии – това са само част от проблемите на актуалната медийна среда в България. По данни от новото изследване на Фондация „Конрад Аденауер" и „Алфа рисърч“, източник на фалшиви твърдения и новини най-често са печатните медии. Следват ги социалните мрежи като Фейсбук и Туитър, телевизията и новинарските интернет-сайтове.

Договори за „медийно обслужване“

Крайно съмнителна е практиката на министерства, агенции и общини да сключват договори за „медийно обслужване“ с определени средства за масова информация. Така с парите на данъкоплатците властимащите си плащат за медиен комфорт, изтъкват експерти и журналисти. Поради тежката комерсиализация на българските медии, де факто съществуват редица „забранени теми". Така например извънредно рядко българските зрители, читатели и слушатели ще научат за порочните практики на банките да вдигат или въвеждат едностранно такси и комисионни без знанието на клиентите си. И няма как да е иначе, тъй като именно банките са сред най-големите рекламодатели. И всяко издание, позволило си да критикува невиждания в Европа произвол с правата на техните клиенти, рискува да загуби щедрите си спонсори, при това в един момент на влошаваща се конюнктура и свиващ се медиен пазар в страната.