Разказите на чеченците много приличат на разказите на хора, бягащи от войните в Сирия или Ирак. С тази разлика, че военните действия в Близкия изток се водят открито - за тях се пише във вестниците и се говори по телевизията. Но за онова, което кара стотици или дори хиляди граждани на Руската федерация да зарежат всичко и да тръгнат към Германия, става дума твърде рядко.

Безполезно е да питаш самите чеченци какво ги кара да напускат страната си. Всички те предпочитат да мълчат. На базата на десетки интервюта с бежанци от Чечения, които живеят в Берлин и Бранденбург, германски психолози и социални работници постепенно разкриват истинските причини за това масово бягство.

"Ще станеш герой в Източна Украйна"

"Кой би избягал от хубаво? Нито един човек няма да изостави родината си, ако живее там добре", казва една чеченка в Берлин. Карин Хопфман, която оказва психологическа и правна помощ на чеченските бежанци в Германия, познава редица съдби на бегълци. Много от тях казват, че са избягали, за да не попаднат в състава на "чеченските батальони", които биват изпращани да воюват в Сирия и Източна Украйна. По думите на бежанците, участието в тези батальони е принудително и се съпътства от насилия и заплахи, включително и срещу техните семейства.

От Чечения бягат и много хора, попаднали под прицела на тамошните служби за сигурност по подозрение, че са участвали в първата или втората чеченска война. По думите на бежанците, чеченските служби за сигурност действат с крайна жестокост. Карин Хопфман дава пример с историята на едно чеченско семейство, което днес живее в Южна Германия. Чеченските служби за сигурност издирвали мъжа, участвал в първата чеченска война. В жилището на семейството редовно идвали маскирани бойци и обръщали всичко с главата надолу. Един подобен "обиск" завършил с жесток побой над сина. Съседите го намерили в безсъзнание с простреляна дясна ръка. Затова семейството решило да напусне Чечения и през Беларус и Полша пристигнало в Германия.

По думите на психолога Фрайхарт Регнер от неправителствената организация Inter Homines, от разказите на чеченските бежанци става ясно, че службите в Грозни следват изпитана схема. Те изтезават заподозрените, докато не им бъде назовано нечие име – и това е следващата жертва. Службите за сигурност оказват и силен психологически натиск над семействата чрез редовните обиски, които приличат на погром.

Сексуалното насилие - абсолютно табу

Друга тема, която е силно табуизирана, е сексуалното насилие  - както над жени, така и над мъже. "Някои от жертвите на сексуално насилие са до такава степен травматизирани, че никога повече не са в състояние да водят нормален живот", казва Карин Хопфман. Повечето от жертвите на подобни издевателства не се обръщат и към лекар, за да не огласяват своя позор.

Но и чеченците, попаднали в Германия, не винаги водят хубав живот. По думите на Хопфман, мнозина от тях се сблъскват с крайно негативно отношение от страна на някои държавни институции и местни хора. Само в региона на Берлин-Бранденбург се предполага, че междувременно живеят около 16 000 чеченци.