"Германия съвсем не е така отворена към света, както националния й отбор по футбол: спортът и шоубизнесът дават шансове на чужденците за успех", четем още в подзаглавието на статията. В началото й Илия Троянов припомня за това, че за разлика от миналото, днес германският национален отбор по футбол е пълен с играчи от чужд произход, като Подолски, Гомез, Курани, които гарантират успеха му. "До къкъв извод би трябвало да ни доведе това?", пита риторично писателят. Отговорът му:

"Например, че

Германия е силна там, където е отворена към света

и осъзнава шансовете, които й дава миграцията. И обратно: че е слаба там, където се капсулира в себе си, водена от етнонационален рефлекс.

Или може би футболът е изключение, особено рядко срещана територия на успешна интеграция, където чуждото все пак успява да се наложи с разнообразието си и то така, че успехът му се толерира от отдавна живеещите в страната. Дали пък във футбола няма повече възможност за равни шансове отколкото в останалите сфери на живота?

Това със сигурност не е в резултат на германската политика спрямо имигрантите, която схваща себе си като борба срещу бедствия и аварии. Да не говорим за катастрофално нерешителния в текстовете си закон за имиграцията, създаден през 2005-та година. Макар че Германия има спешна нужда от чужди специалисти, миграцията дори намалява заради многото протекционистки ограничения, пред които са изправени чужденците. Броят на чужденците с ограничено по време право на престой в Германия е намалял с 30 процента само за периода от 2006-та до 2007-ма година. А този работодател, който трябва да докаже, че плаща най-малкото 85 хиляди евро годишно на един чужденец, ако иска да го наеме безсрочно на работа, не се учудва на факта, че кадърни млади професионалисти предпочитат Канада пред Германия.

Германия е на едно от последните места в глобалната битка за най-добрите мозъци в света.

Едва сега онези, които гледат на германското общество като на гето, започват лека полека да осъзнават, че чужденците няма да ни наводнят и че сме заплашени по-скоро от самота. Това би имало катастрофални последици на фона на намаляващото население и недостига на квалифицирана работна ръка", пише германският писател от български произход Илия Троянов.

В края на статията той отбелязва, че дори и добрите футболисти от турски произход, родени и израстнали в Германия, предпочитат да играят в някои от турските отбори. Заключението:

"След десетилетия организиран внос на чужденци от по-ниските прослойки, днес нашето общество не е в състояние да задържи дори и онези хора, които въпреки всички трудности са успели да пробият и да получат това образование, което, казват, липсвало на идващите в Германия чужденци. Това не би трябвалода ни очудва.

Онзи, който се казва Мехмет, трудно получава възможност за професионално обучение

в някоя фирма в Германия. Неотдавна стана дори известно, че много хора с висше образование, но с чуждо звучащи имена, са също без работа, макар, че в технитех браншове се търсят специалисти със същата квалификация. Защото за съжаление има една значителна разлика между футбола и останалите сфери в живота. За 90 минути всички могат да забравят предразсъдъците си и тесногръдието си, само че едва напуснали стадиона или пък кръчмата, те попадат в едно все по-силно поляризирано общество, в което дамгосването на чуждото дори се толерира.