Почти 1 процент - на толкова възлиза икономическият ръст през първото тримесечие на 2013 спрямо края на 2012. Респектиращият резултат се дължи на комбинацията от агресивна парична политика и мащабни държавни разходи, наречена "Абеномика" по името на японския премиер Шиндзо Абе. А в еврозоната - логично - това предизвиква истинско удивление, тъй като дори и в най-добре развиващата се европейска икономика - германската, растежът е 0,1 на сто. Всички останали са в застой.

Японците гарантират сами държавните облигации

Защо при това положение рецептата от Япония да не се приложи и в Европа - като "Еврономика" за еврото? Основната причина за отрицателния отговор на този въпрос е в различното устройство на двете икономически пространства.

Еврозоната се състои от 17 държави и всеки път, когато някоя от тях се изправи пред проблеми, това се превръща в заплаха за структурата като цяло. Докато йената е валута на една единствена държава и остава незасегната от този вид грижи. Т.е. Япония може да си позволи да увеличава размера на задълженията си, за да разполага с достатъчно количество пари за развитието на конюнктурата. "Основните задължения на правителството са вътрешни - към самите японци", обяснява икономистът Силвиан Бройер.

Ако Испания или Италия, например, се впуснат в дългове заради своите конюнктурни програми и игнорират санирането на бюджета, това неминуемо ще доведе до ръст на лихвите за техните държавни облигации. "По отношение на рефинансирането държавите от еврозоната са много по-зависими от чуждестранните инвеститори, които няма да допуснат отказ от курса на икономии", казва Бройер.

Берлин - основна пречка за конюнктурата

Наред със споменатите икономически принуди срещу програмите за развитие на конюнктурата е и позицията на Германия. Федералният финансов министър Волфганг Шойбле е загрижен, че договорените през 2010 г. в Торонто цели за намаляване на задълженията могат да бъдат поставени под въпрос. В Торонто индустриалните държави се ангажираха да работят за подобряване на бюджетните си показатели. В тази връзка Шойбле повтаря като мантра необходимостта от структурни реформи и намаляване на дълговете. Респективно - първата част от "Абеномика"-та няма как да се реализира в еврозоната, още повече, че водещата икономическа сила отрича това.

Втората част от японската рецепта е разточителството на местната централна банка. Нейният стремеж е да удвои паричната база чрез мащабното изкупуване на държавни облигации, за да прекрати дефлацията и постигне лека инфлация от два процента. Става дума за финансиране на държавата, казва по този повод банковият анализатор Марко Вагнер. И пояснява, че Европейската централна банка няма как да последва японската си посестрима, още повече, че тя и сега е надхвърлила мандата си.

Как ще завърши японският експеримент?

Дали обаче японската рецепта непременно ще се увенчае с щастлив край? Експертите Бройер и Вагнер не са особено големи оптимисти, тъй като растежът трябва да бъде затвърден чрез провеждането на структурни реформи във всички области. "До момента правителството не е направило това и изглежда, че и няма такива намерения в обозримо бъдеще", не крие скептицизма си Вагнер.

Това, което е сигурно, е че дискусията по отношение на растежа ще пламне отново още при обявяването на следващите показатели. Но докато Япония продължава да върви напред и нагоре, еврозоната продължава да е в застой.

АГ, ДПА, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов