В началото на февруари двайсетина иракчани бяха намерени премръзнали в снеговете на Странджа. Две жени починаха от измръзване - едната бе майката на тези две деца. Днес те живеят в приемателния център в Харманли - заедно с още един брат и една сестра, с леля си и чичо си и с трима братовчеди.

Чичото живее в Англия. Когато разбрал, че майката на племенниците му е починала, веднага тръгнал за България. Той обвинява българските граничари за смъртта й. "Те са ги открили в планината и въпреки свирепия студ, снега и многото деца са ги принудили да се върнат обратно в Турция", казва мъжът. Бащата на децата, неговият брат, е починал в Турция.

Чичото, който не пожела да застане пред камерата, иска да отведе четиримата си племенници на Острова. Само че процедурата по установяване на роднинската им връзка все още не е приключила.

Тя е на 28 и е бременна с осмото си дете. Семейството ѝ платило 9 000 евро на каналджии, които обещали да ги прекарат от Турция до Германия. Пътуването им обаче приключило малко преди София. Там шофьорът ги накарал да слязат и да чакат в близката гора, където друг мъж щял да ги вземе, за да ги закара до Сърбия. Той обаче така и не дошъл.

"Благодаря на българите за това, че ни дават подслон и храна. Ние обаче не искаме да останем тук. Искаме да продължим за Германия", казва тази 55-годишна сирийка. До нея е внучето ѝ, чиято майка страда от тежка болест и спешно трябва да се подложи на лечение.

И те са платили по 1 000 евро на човек на каналджии, които им обещали да ги отведат до Германия. Но и за тях пътуването приключило в България. "Всеки плаща на трафикантите. Зависими сме от тях", казва възрастната жена. "Надявам се следващия път да имаме повече късмет и скоро да стигнем до Германия."

Той е на 26 и преди месец е бил върнат от Швеция, където прекарал половин година в бежански приют. Преди това е бил седем месеца в Норвегия и десет месеца в Германия. Тъй като България е била първата страна от ЕС, в която са му били взети пръстови отпечатъци, младият мъж е бил върнат в Харманли. Сега той крои планове за Канада. "Чувал съм, че ако веднъж стъпиш там, никога няма да те изгонят."

"Не мога без музика. Тя ме успокоява", казва 28-годишният сириец Делдар. Той и жена му са от близо два месеца в Харманли. И те мечтаят за Германия, но тъй като нямат пари, не могат да си позволят пътуването. "Нямаме нищо против да останем в България. Имахме малко проблеми в началото, но сега всичко е наред", казва младият мъж.

Съпругата на Делдар ни покани на вкусен чай. Младото семейство е изключително мило и гостоприемно. И двамата са завършили средно образование. Той е шивач, тя е преподавала в училище. Но Делдар и съпругата му са по-скоро изключение: малцина от мигрантите, които пристигат в последно време в Харманли, могат да се похвалят с някаква професионална квалификация.

Той е само на четири седмици. Роден е в Харманли. Родителите му са сирийски кюрди. "Като всички други, и ние мечтаем за Германия, но бихме останали и в България. Нямаме пари за каналджиите. Бедни сме", споделя бащата.

"В сравнение с 2013 година, днес условията в приемателния център в Харманли са много добри", казват работещите там. Всеки обаче трябва да се грижи сам за чистотата в стаята си. "Мигрантите сами подреждат помещенията, в които са настанени." Някои стаи са изрядни и много чисти, други са по-разхвърляни.

"Днес им сервирахме риба с доматен сос. Беше много вкусна", казва една от жените, работещи в центъра. Много от мигрантите обаче не могат да свикнат с българската кухня. Тези, които разполагат с малко повече пари, си купуват храна от арабските ресторанти в града.

"Спомням си как първия ден тук ни сервираха на обяд макарони на фурна със захар и сирене. Беше много странно", казва една млада сирийка и добавя: "Но готвачите не са виновни. Просто ние идваме от друга култура и още не сме свикнали с българската кухня".

Затова и някои от обитателите на приемателния център в Харманли си готвят сами. Те пазаруват в близките магазини и приготвят храната в стаите си - в импровизирани кухни.

"В Харманли не сме имали проблеми с бежанците. Протестите, които се провеждаха тук, бяха организирани от "Атака". Това не бяха местни хора", твърдят много от жителите на града. В Харманли вече са провели няколко културни прояви, в които българи и бежанци са участвали ръка за ръка.

Приемателният център в Харманли разполага с общо 2 700 легла, от които обаче са заети само около 130. От началото на годината досега в Харманли са регистрирани над 1 100 души, търсещи закрила. Почти всички обаче са избягали към Германия.

"От шест месеца живеем в Гърция, а Роуз се роди по време на бягството ни в Турция", разказват Ахмад и Винус от Сирия. Те са избягали от родното си село през декември 2015 година. Въздушните удари на руснаците разрушили къщата им близо до Латакия. Двамата са загубили всичко.

Абдуламир е бежанец от над 10 години. Войната в Ирак го прогонва в Сирия, където става християнин. По-късно сирийският конфликт го принуждава да избяга в Турция. Там обаче Абдуламир многократно става жертва на атаки от страна на мюсюлмани. През февруари 2016 пристига в Гърция. "Малко преди гръцкия бряг един турски военен кораб се опита да потопи лодката ни. Бяхме уплашени до смърт", спомня си той.

"Вчера пристигнах в България. Дойдох през Турция. А крайната ми цел е Германия. Повечето са тръгнали натам", казва 18-годишният Фарман. "Германия е много хубава страна. Искам да работя там", обяснява младежът и добавя, че по професия е готвач.

"Сърбите вече няколко пъти ме връщат обратно в България. Но аз няма да се предам. Пак ще опитам, защото искам на всяка цена да стигна до Германия", разказва 28-годишният пакистанец Вазим (с бялата тениска), който е учител по компютърни технологии. В момента е настанен в бежанския център в Пъстрогор.

В бежанския лагер в южното българско село Пъстрогор са настанени само две семейства - и двете от Китай. И те са се запътили към Германия. "Ние сме от Шилин-Гол в китайската област Вътрешна Монголия. Монголци сме и китайците не спират да ни тормозят", разказват те.

Пътуването от Пакистан до Германия му струва 6 000 щатски долара. Засега 23-годишният Али (вляво) е успял да стигне само до България. "Искам да отида в Германия, защото трябва да издържам семейството си. Бих могъл да карам такси", казва той.

"Аз съм християнин и мюсюлманите в този приют ме тормозят", разказва 22-годишният иранец Мохсен, който от няколко седмици е настанен в Пъстрогор. Той е анестезиолог и може да си представи да остане да живее в България. "Единственото, което искам в момента, е да ме преместят в друга стая - далеч от пакистанците и афганистанците."

"Please, Mister, please, deport. Pakistan." Този пакистанец (вдясно) умолява директора на приюта в Пъстрогор да го върне в родината му. Детето му се е разболяло тежко. "Пътуването до Европа беше грешка", признава той. Още няколко мъже от Афганистан молят да бъдат върнати по родните им места.

От две седмици Хорам е в бежанския лагер в сръбския град Суботица. Вече е предприемал опит да премине сръбско-унгарската граница. Безуспешно. "Унгарските полицаи ни нападнаха и ни удряха жестоко", разказва Хорам и показва двете рани на главата си. "Защо трябваше да ни бият? Не разбирам."

Бягството на Омар започнало преди 11 месеца. Първоначално се опитал да мине през България, но там бил върнат обратно в Турция. Вторият опит - през Македония - бил успешен. Днес Омар е настанен в лагера в Суботица. "Моята цел е Италия. Там дават по-лесно бежански статут."

"От две седмици съм тук и се надявам, че унгарците скоро ще ми позволят да подам молба за убежище", разказва този млад мъж от Сирия. Той живее в импровизирания лагер в Келебия на сръбско-унгарската граница. "Когато войната в Сирия свърши, искам да се върна обратно. Сирия е моята родина и аз искам да живея там. Обичам я повече от всичко."

"Какво направи г-жа Меркел?", пита този млад афганистанец, който от няколко дни живее в палатка на граничния пункт Келебия до унгарската граница. "Миналата година тя ни покани, а сега затвори границите. Защо, г-жо Меркел?", пита младежът.