Вече знам какъв искам да стана. Казвам го на всички, които преди 59 години ми зададоха този съдбоносен въпрос. Тогава дърт, тригодишен йезуит, се измъкнах от отговора с обяснението, че няма значение кой какъв е, важното е да изпълнява производствения си план, да се бори за мир и да умре за Партията и Родината. За последното по-късно, заедно с няколко милиона българи, положих войнишка клетва. Още по-късно, заедно с няколко милиона българи, виках долу Партията, а днес, заедно с няколко милиона българи, съм в кюпа на клетвопрестъпниците и всеки момент, заедно с няколко милиона българи, очаквам да дойдат ония с камионетките и да ме тикнат в България. Но все още бъдещето е пред мен и аз още утре ще стана крадец.

Из романа "Под демокрацията"

Все ми едно дали ще крада милиони от държавата или хилядарки от частни лица; важното е, че ще си живея богато и спокойно, защото знам - има кой да ме пази. Нашата полиция, разбира се. Нали затова й плащаме: когато при нея отидат ограбените граждани със своите криминални разкази, полицаите-редактори да викат браво, прекрасно, пишете и носете още; ограбените граждани да пишат и да носят още, да питат какво стана с първите ни разкази, полицаите-редактори да викат: ами движат се, движат, вие пишете и носете, тя и Агата Кристи така е започнала…

Бойко Найденов, временно изпълняващият длъжността главен прокурор, казва, че заварил в прокуратурата 400 000 такива разкази, на които авторите с трепет очакват отговор, но никога няма да го получат. И после - защо имаме много писатели, а имаме малко литература. Ами Бойко Найденов, като един временно изпълняващ длъжността главен прокурор, вместо да се чуди какво да прави, да седне, примерно, да напише романа „Под демокрацията“. 400 000 разбити писателски съдби - да тури по 100 кила ракия на съдба и ето му цяла глава „Пиянството на един народ“. Но не ще. Нещо повече. „Откраднаха от колата ми джипиес системата, но не подадох молба, защото знам, че е безсмислено“ - казва. Ето затова ние никога няма да имаме Агата Кристи, Конан Дойл и Христо Калчев.

Нашето светло бъдеще

Така че, колкото държавата е враждебна към писателите, толкова е благосклонна към крадците. Бойко Борисов заяви, че управлява в условията на „най-голямата в историята на човечеството криза“. Няма спор. Човечеството беше създадено от него на 27 юли 2009 г., когато той пое властта, и от ден на ден кризата става все по-голяма. Въпреки това Бойко дава по 1 000 000 000 лв. годишно на полицията, за да закриля крадците. Коя друга държава, кой друг велик кормчия се грижи така бащински за крадците на народа? Дори Ким Чен Ун казва, че това е риторичен въпрос.

Та утре мисля да открадна бижутата на съседите, вдругиден - някоя кола, след седмица - банков трезор, след месец - някоя държавна поръчка, по-късно се надявам да докопам и едни европейски средства… С нетърпение очаквам да дойдат изборите и да гласувам за още 4 години щастливо бъдеще.

ФОРУМ

Bobi. Не съм  съгласен с автора. Може да нямаме литература, но имаме поезия. На сън да ме бутнеш, мога да кажа стиховете на Азис:

„Умираш да позираш, да копираш, да блестиш

след себе си оставяш грешни изводи.”

Magi. Ох, пак ли трябва да умираме за нещо си! Стига с тая революционна поезия! Няма ли кой да пише за нещо друго?

Wily. Вапцаров написа едно стихотворение за завод, но го убиха. Който пише за умирачката, живее дълго и щастливо.

XXX. Искам да правя секс с поетеса.

Автор: И. Кулеков; Редактор: Д. Попова-Витцел