Отдалеч си личи, че повечето деца в училището в квартал Юкендорф в Гелзенкирхен са от мигрантски семейства. Кварталът, в който се намира училището, е социално слаб и действително над 90 на сто от учениците са деца на мигранти. От няколко седмици сред учениците има и българчета и румънчета, които не знаят и дума немски. Родителите им са дошли на работа в Германия, възползвайки се от правото на свободен достъп до трудовите пазари, влязло в сила от 1 януари 2014 г.

Браншовите съюзи се надяват, че притокът на квалифицирани мигранти от Източна Европа ще смекчи острия недостиг на специалисти в Германия, например на болногледачи за възрастни и немощни хора. Не малко политици, най-вече в средите на Християнсоциалния съюз обаче бият тревога, че мигрантите щели да обременят системата за социални услуги. Голям е страхът от т.нар. "мигранти по бедност", които, според тези политици, идват в страната не за да търсят работа, а за да се възползват от социалните услуги.

Министърът по интеграцията на провинция Северен Рейн-Вестфалия Гунтрам Шнайдер се опасява от друго - че големи групи по-слабо квалифицирани мигранти ще се заселят в структурно слаби региони като Рурската област, което ще утежни интеграцията. Ето защо и властите в Гелзенкирхен се тревожат, че с притока на работна ръка от Източна Европа ще се увеличи и притокът в училищата на деца, които не знаят и дума немски.

Училището в Юкендорф бързо е намерило начин да се справи с този проблем: в него вече се предлагат помощни часове за новите ученици от България и Румъния. В тези часове децата изучават немски език, за да могат в скоро време да се включат в обичайните учебни занимания. За целта специално са назначени двама учители.

За покриване на допълнителните разходи за помощните часови училищата могат да подават молби в министерството на образованието на провинция Северен Рейн-Вестфалия. Класовете не могат да надвишават 15 деца, но в Гелзенкирхен в помощните паралелки вече има по над 20 деца. "Парите, отпуснати от министерството, не стигат, за да назначим достатъчно учители по езика", казва заместник-директорът на училището в Юкендорф Ахим Елверт. "Налага се помощни часове да поемат не само учители по немски език, но и по други предмети. Един от тях казва: "На децата и бездруго им е трудно, защото нямат приятели и живеят в чужда среда. Искам да им помогна да свикнат по-бързо с живота тук".

Помощното обучение изправя учителите пред големи предизвикателства, твърди училищният директор: "В началото учители и ученици просто нямат общ език, защото нашите учители не владеят български или румънски". На помощ идват жестикулациите - поне в първите часове, докато децата придобият поне елементарни познания по немски език. Ако в следващите седмици в училището дойдат още деца от България и Румъния, положението може да стане още по-трудно, особено като се има предвид, че в паралелките има и деца на сирийски бежанци, а тези деца също не знаят немски.

Според директор Елверт, не е по силите само на няколко училища да се справят с проблема. "Просто е невъзможно няколко училища, в които делът на децата от мигрантски семейства и бездруго е извънредно висок, да поемат на плещите си цялата тежест", казва той. Учителят Фриц Бендер допълва, че е трудно целенасочено да се поощряват новодошлите ученици, след като в училището има и други деца, които също идват от мигрантски семейства и трудно говорят немски.

Според Ахим Елерт политиците трябва да се намесят, за да бъде по-справедливо разпределението на новодошлите ученици, така че и училища в квартали с по-малко социални проблеми също да поемат част от тези ученици.