В края на отиващата си 2014 година България отбеляза пореден отрицателен рекорд - най-високите равнища на корупция за последните 15 години. В доклад на Центъра за изследване на демокрацията, изготвен в рамките на Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа, се констатира, че всеки месец в страната са били реализирани средно около 160 хиляди корупционни сделки, срещу които очевидно няма ефективни съдебни инструменти за противодействие. Изследователите споменават и редица случаи на политическа корупция с огромни мащаби, като например кризата около КТБ и историята с „Южен поток“, които недвусмислено показват, че „завладяването на държавата от частни интереси е достигнало дори до най-силните правоприлагащи органи, като прокуратурата, финансовото разузнаване и БНБ“. В доклада е посочено също така, че на този фон ВСС не успява да гарантира, че прокуратурата и съдът се борят успешно срещу корупцията. И че „структурата на съдебната система все още не дава гаранции за бързо, справедливо и прозрачно прилагане на закона“.

Сделката "съдебна система"

Тези констатации потвърждават оценките на български и чуждестранни наблюдатели, че съдебната система все по-видимо става част от корупционните схеми, вместо да е средство за борба срещу тях. И министърът на правосъдието Христо Иванов признава, че България има изключително сериозен проблем с корупцията: „Специално за съдебната система това е установено най-авторитетно в поредицата доклади на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка. За нас трябва да е ясно, че тази корупция не е въпрос на действие на отделни държавни служители. Често пъти тя е част от корупционни мрежи, които проникват в различните институции и използват тяхното тяло. Трябва да е ясно също така, че след като съдебната система е средство за борба срещу корупцията в рамките на правоохранителната система - полиция, прокуратура, съд - проникването на корупцията в нея се възприема най-чувствително, защото именно там се очаква наличието на съпротивителни сили. Много важно е да се разбере и друго: че при тази корупция не става дума просто за подкупи. Когато се говори за корупция, хората си представят чисто парични отношения, но в случая става дума за широк спектър от явления, свързани с търговия с власт, размяна на услуги, оказване на натиск по административна линия върху съдии, прокурори и следователи. Казано накратко: формите на съдебната корупция са доста разнообразни“, отбелязва министър Иванов.

Лоша диагноза

Британският посланик в София Джонатън Алън посочи неотдавна проблема с „непредсказуемостта на българската съдебна система“, а тези дни американският зам.-посланик в София Брус Бъртън констатира пред юристи, че корупцията в страната е достигнала „кризисно ниво“. В знаково тв-интервю френският посланик Ксавие дьо Кабан се възмути от опита за юридическа кражба на френски търговски дружества в България и назова името на български съдия, заподозрян в съучастие. Тези изявления на представители на ключови партньори на България поставят лоша диагноза на българското правораздаване, но дали болестта е лечима?

„Разбира се, че е лечима - иначе какво, трябва да затворим държавата!“, възкликва правосъдният министър. Той е убеден, че проектът за съдебна реформа, който правителството предлага, посочва конкретни пътища за елиминиране на проблемите. „Процесът няма да е лесен, ще отнеме вероятно години. Но колкото по-рано тръгнем решително в тази посока, толкова по-бързо ще отвоюваме първо съдебната система, а след това с нейна помощ ще започне и възстановяването на правовия ред в страната“, убеден е министър Иванов.

„Не става дума за конкретна корупционна мотивация на тези, от които зависи борбата срещу корупцията, а по-скоро става дума за дългогодишна култура, характерна с липса на ясна управленска отговорност, за отслабване на институциите и ерозия, която създава нишата, в която „правиш каквото си искаш“. От тази гледна точка нашата задача е не само да арестуваме сегашния ешелон корумпирани служители и участници в корупционните схеми. Защото ако не затворим нишата, празнината, вакуума, в който те съществуват, ще дойде ново поколение корумпирани хора. От тази гледна точка моят фокус е изграждане на здрави правосъдни институции плюс поставянето на конкретни „пропускателни пунктове“, през които сегашните корупционни практики да не могат да преминават. Затова следва да се правят едновременно две неща - да осъществяваме дългосрочна реформа и да спазваме нулева толерантност при съмнения за корупция и безотговорност”, добавя правосъдният министър.

"Една много тъжна помощ"

В Берлин премиерът Бойко Борисов получи уверение от канцлерката Ангела Меркел, че Германия ще изпрати в София експерти, които да съветват кабинета в сферата на съдебната реформа, енергийните проекти и усвояването на европейските фондове. Според Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници”-България, изпращането на германски експерти е една „много тъжна помощ, която говори за деградацията на българските институции. Тя означава, че държавата абдикира от собственото си гражданско пълнолетие“, казва правозащитникът.

Министърът на правосъдието мисли другояче. Той изброява някои от причините, поради които Германия е ключов партньор на България в юридическата сфера: „Германската правна школа винаги е била изключително влиятелна в България, престижът на германската правна мисъл сред българските юристи е висок, а германските институционални модели и практики се ползват с голямо уважение сред специалисти и граждани. Предвид предстоящите сериозни реформи и преобразувания - както е известно, прокуратурата излезе с доста сериозна програма за вътрешно преобразуване - трябва най-сетне да изградим силна антикорупционна институционална рамка. И във всичко това ще разчитаме много на експертната помощ на германските колеги. Без тази помощ трудно ще се справим“, признава министър Иванов.