Със сигурност съществуват и по-тежки проблеми от тези на премиера Ли Къцян. Китай се развива толкова успешно, че чак не е за вярване: само през миналата година БВП на страната е нараснал с нови 6,7 процента - три пъти повече от постижението на САЩ (1,9%), чието население е 4 пъти по-малко от това на Китай. Китайската икономика генерира 30 процента от ръста на световната икономика. При това в една година на всеобща несигурност в света и с толкова слаби стопански ръст и търговия, колкото не са били от седем години насам.

Британският Брекзит и предстоящите избори във Франция и Германия подкопават стабилността и доверието в ЕС. А Доналд Тръмп в САЩ, подобно на пубертиращ тийнейджър, който (все още) не знае как да се държи на международната сцена, внася несигурност не само у дома, но и в целия свят.

Независимо от личното ни отношение към числата и статистиките, в цялата тази бъркотия Китай изглежда се развива стабилно и занапред може да се окаже, че ще играе далеч по-важна роля в международната общност. Това обяви китайският пръв държавен и партиен ръководител Си Цзинпин в речта си в Давос в началото на годината, а премиерът Ли Къцян го повтори и у дома. 

Недоволството на средната класа

Правителството обещава повече работни места, по-добър достъп до здравеопазване и по-добър въздух за дишане. Небето отново да стане синьо - това обещание на китайския премиер може да бъде постигнато, от една страна - с извеждане от експлоатация на свърхкапацитетите в традиционните и остарели индустрии, а от друга - чрез един енергиен обрат в Китай и въвеждането на нови технологии за измерване на най-големите замърсители на въздуха. Въпросът е колко бързо могат да бъдат реализирани тези мерки, които трябва да подобрят качеството на живота на 1,3 милиарда китайци. 

Недоволството на разрастващата се средна класа е много по-голям проблем за китайското правителство, отколкото нападките в Туитър на Доналд Тръмп срещу Китай. За постигането на набелязаните цели вътрешното потребление е много по-важен фактор, отколкото отношенията с американците. Колкото повече потребяват китайците, толкова по-независим ще става Китай от останалия свят.

Можем и да се съмняваме в числата, които представя Ли Къцян. Но политиката, която той прокламира, се избистря - китайското ръководство ще продължи да залага на напредъка и икономическия растеж. За това обаче ще е нужно хората да усетят, че бюрокрацията и данъците намаляват, че в портмонетата им влизат повече пари, че ще има място за повече пазар и повече иновации, и че правителството ще постави акцента върху малките и средните предприятия.

Потреблението трябва да съживи икономиката

Хората имат нужда от по-добре платена работа, за да консумират повече. По-високите доходи обаче изисква по-добро образование. А то струва пари и време.

Може би това и е причината за намаляването на военните разходи, при то във време, когато навсякъде по света ври и кипи. Тази година военните разходи на Китай ще съставляват само 1,3 процента от БВП. Накратко: за да продължи да се развива успешно, Китай има нужда вече не толкова от оръжия, колкото от повече потребление.