Наричат денят на светите братя Кирил и Методий, сътворили славянската азбука, един от най-хубавите български празници. Той е такъв не само защото навремето в този ден учениците са завършвали учебната година и са защитавали своята новопридобита грамотност, но и защото славянските букви и писменото слово са помагали на българите за тяхното духовно извисяване и на стремежа им към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Днес, европейска вече България, която е определила в Конституцията си правото и задължението на всеки гражданин на минималната образованост, се „радва” на застрашително увеличаваща се неграмотност и съвсем спорно, според европейските критерии, образование. Неотдавнашни данни сочат, че 20 на сто от записалите се в първи клас деца не са завършили 8-мо отделение, а са отпаднали някъде по пътя. В градовете те са общо над 9 на сто, а в селата главоломно са се увеличили на близо 50 процента. Сред ромското население огромна част отпада още преди 4-ти клас, сред турците и българите отпадащите са главно между 4-ти и 8-ми клас. Броят на неграмотните непрекъснато нараства до степен, при която реално е поставено под въпрос бъдещето на нацията и на държавата.

Известно е, че неграмотните индивиди трудно изграждат нагласи, умения и способност за самоконтрол, тяхната лична отговорност за предпазване при сексуалната активност и репродуктивното поведение е силно занижена. Неграмотността потапя хората във фаталния водовъртеж на социалните рискове и отклоненията, ­практически преустановява развитието на личността и обрича човешкото същество на примитивност, маргинализация и престъпност, на бедност и мизерия, на изключеност от труда и институциите.

В резултат на занемареното образование и социална политика през последните 17 години в България вече съществува солиден контингент от неграмотни, които се намират под чертата на обществената нормалност. Този процент в маргинализираните слоеве на обществото става толкова голям, че започва да определя от една страна тяхното отношение към обществото и държавата, а от друга, на другите и на институциите към тях. Така се оформя омагьосания кръг на отхвърлянето, вместо на приобщаването, спиралата на противопоставяне и натрупване на взаимно напрежение до степен на агресивност.

В началото на първата европейска година на България, социологически изследвания показаха, че над 20 хиляди деца, или 3% от общия брой учащи, отпадат всяка година от училище. Половината от тях прекъсват поради семейни причини, а всяко пето дете между 12- и 16-годишна възраст започва работа, за да се издържа и да подпомага финансово семейството си. Около 80 на сто от прекъсналите училище са от ромски произход.
Най-много, над 17 хиляди, са отпадналите деца от първи до осми клас. Данните сочат, че след тези, които напускат уроците по семейни причини, се нареждат децата, които нямат желание да учат. Бедността и лошите условия на живот също са накарали мнозина да започнат работа, вместо да продължат образованието си. Сред основните причини за прекъсването деца и родители посочват липсата на пари за дрехи, храна, учебници и тетрадки. Една четвърт от децата между 12 и 16 години се оплакват, че им било трудно да усвояват материала, защото бил много сложен. Почти половината от анкетираните твърдо са обявили нежеланието си да се върнат обратно в училище.

Тези факти потвържават формирането на един лумпенизиран обществен сегмент, който е в крещящо противоречие с историческата традиция сред българската народност, обичаи и ценност, децата да получават добра образованост. Вече става въпрос за общности, които пропадат под чертата на всякаква логика и социална търпимост. Това са типичните лумпенизирани слоеве, тънещи в алкохолизъм и наркомания, престъпност и проституция, смачкани от деградираща мизерия, с психически несъответствия и екстремно домашно насилие. Техните прояви всекидневно могат да бъдат отчетени в криминалните статистики на полицията и хрониките на престъпността в медиите.

Масовата неграмотност заплашва особено сериозно новата европейска членка България. Де факто, страната се връща с цял век назад в общественото си развитие. Неграмотността означава все по-голяма изолация на Стария континент и в света, все по-голямо отдалечаване от съвременната информационно-технологична цивилизация, означава задълбочаващи се мизерия, злоба и агресивност.

При това положение едва ли е важно кой е виновен за това положение. По-важното е останали ли са някакви инстинкти за обществено самосъхранение на обществото или те са закърняли окончателно.

И все пак за онези, които все още разбират, четат и учат – честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!

Писмеността, която по целия свят наричат «кирилица».