Западните наблюдатели често обясняват ислямизма като реакция срещу създаването на Израел или срещу колониализма. "И двете тези обаче са грешни", смята египетският политолог Хамед Абдел-Самад. Той обяснява, че водещите принципи на ислямизма не бива да се търсят в съвремието, защото те всъщност произхождат от Корана. "Тъкмо там се прокарва разделителна линия между вярващи и невярващи, като "неверниците" се обявяват като същества от по-ниска категория, които трябва да бъдат унищожени", казва той.

Абдел-Самад е поредният политолог, който смята, че "виновен" за всичко е монотеизмът, носещ фашизоидни черти. "Вярващите не подлагат на съмнение единствения си Бог. А той самият наказва вероотстъпниците и грешниците и непрестанно следи своите последователи – тази конструкция и този Божи образ съмнително напомнят за диктатура и диктатор", смята авторът. Но ако това е така, защо тогава днешното християнство (което също е монотеистична религия) не се вписва в същата схема? Защо и то не е радикализирано? Много автори дават един и същи отговор: защото християнството е преминало през много етапи на обновяване, през Реформацията и Просвещението, докато ислямът - не. "За разлика от отношението на християните спрямо Библията, мюсюлманите и до днес смятат, че написаното в Корана е абсолютна истина, която не може и не бива да бъде опровергавана или поставяна под въпрос", припомня Абдел-Самад.

Открийте разликите: фашизъм и ислямизъм

Така авторът стига до основния си въпрос: дали ислямът по определение носи фашизоидни черти или тази характеристика е валидна само за ислямизма? Египетският политолог смята, че ислямът създава благоприятната среда, от която се раждат радикално-фашистките идеи на ислямизма. Той припомня, че европейският фашизъм от ХХ-ти век носи редица черти, присъщи на една религия: разпространява "абсолютни истини", вади отпред харизматичен водач, ясно дефинира враговете си. И ислямизмът, и фашизмът делят света на вярващи и невярващи, на приятели и врагове. И двете идеологии възникват в резултат от претърпени поражения и унижения, и двете излъчват силен антисемитизъм и са склонни на максимална репресия спрямо инакомислещите. Поради това Абдел-Самад вижда във фашизма не просто идеология, но и политическа религия. И обратно: според него ислямът е не просто религия, а и политическа идеология.

"За съжаление тази идеология не е стигнала кой знае колко далеч през последните векове", констатира авторът. Той саркастично коментира абсурдните опити да се съвмести политическият ислям с демокрацията. "Вие бихте ли си купили мерцедес без двигател, за да впрегнете в него две магарета, които да го теглят?", пита саркастично той.

Основният проблем на ислямския свят

"В ислямския свят религията е окупирала целия обществен живот, а това е изключително вредно", смята политологът. Той припомня, че тя се е просмукала на всички равнища: образование, икономика, политика, култура. Абдел-Самад твърди, че с размишленията си не иска да изтръгне религията от живота на хората, нито пък да омаловажи духовната ѝ страна. Според него обаче повсеместното и безпардонно вмешателство на религията в политическите и в правните системи на ислямските страни е неприемливо. Именно там Абдел-Самад открива фашизоидните черти на исляма. Авторът смята, че тъкмо поради това ислямът не може да се откъсне от абсолютизма. "Защото според съвременните възгледи, не Бог е суверенът и изконният законодател, а хората. Обратното твърдение обрича на неуспех всяка политика и всеки опит за мирно съжителство. И това е основният проблем на ислямския свят", констатира Абдел-Самад.

Hamed Abdel-Samad (2014): "Der islamische Faschismus, Eine Analyse", Droemer Verlag München.