1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За какво се разбраха Медведев и Борисов?

5 март 2019

Има ли някакви по-важни новини от визитата на руския премиер Медведев в София? Ето какво научи нашата кореспондентка Емилия Милчева:

Медведев и Борисов в София
Снимка: BGNES

Ако трябва с две думи да обобщим първия ден от визитата на руския премиер Дмитрий Медведев в България, бихме могли да вземем тези: „потвърдени интереси“. Българският министър-председател Бойко Борисов потвърди интереса на София към доставки на руски газ за евентуалния хъб „Балкан“ и обеща прозрачен търг за АЕЦ „Белене“. Медведев пък потвърди интереса на Русия към енергийни проекти в България (на първо място АЕЦ „Белене“) и към газова тръба за „Турски поток“. Преговорите се състояха в отсъствието на третата страна, която може да гарантира реализирането на тези проекти - Европейската комисия.

Премиерът на Руската федерация го назова в прав текст: „За по-нататъшни стъпки по отношение на „Турски поток“ ще можем да говорим, когато ни бъдат дадени европейски гаранции - не от страна на България, а от Европейската комисия, че за този проект няма да има прегради“. Медведев добави, че се надява „българските колеги да разбират това и да работят по въпроса".

"Защото ни се полага"

Но двамата премиери назоваваха „въпроса“ по различен начин: докато Борисов говореше за хъб „Балкан“, който да продава руски газ на европейските пазари, Медведев приказваше за „Турски поток“, чиято втора тръба е спряла в момента до турския бряг в очакване накъде да поеме - към България и оттам през Сърбия и Унгария до Австрия или към турско-гръцката граница, като оттам газът ще се пренася през Гърция и инфраструктурата на Южния газов коридор до Италия.

Първата тръба ще доставя 15 млрд. куб. м. газ за Турция. Липсата на гаранции от страна на ЕК възпира Москва и Газпром да обявят накъде ще поеме втората тръба. А други пречки спират Белград и дъщерното дружество на Газпром в Сърбия - „Газтранс“, известно доскоро като „Южен поток Сърбия“, да започне строителството на сръбската ѝ отсечка - от границата с България до границата с Унгария.

Макар първите 300 млн. евро за тръбата да са осигурени, а сръбските власти да твърдят, че съвсем скоро всичко ще потръгне, от сръбската Газова асоциация смятат, че в следващите шест месеца до една година това едва ли ще се случи, тъй като „американците няма да го позволят“, съобщи през февруари изданието Eurаctive.

Назованите причини са две - базираната във Виена Европейска енергийна общност, чиято цел е разширяване на вътрешния енергиен пазар на ЕС в Югоизточна Европа и Черноморския регион, в 35 страници е препоръчала на Белград да осигури достъп до тръбата и на други доставчици. Независимо, че Сърбия още не е член на ЕС, изискванията на Третия енергиен пакет очевидно не могат да бъдат заобиколени. Посочено е какъв дял от капацитета трябва да бъде заделен за другите и на кои места да стане това - на границата с България, на границата с Унгария и на още три места в Сърбия.

Макар и София, и Белград да правят всичко по силите си, за да осигурят ново трасе за руския газ през Балканите към Европа, изобщо не е сигурно, че плановете им ще се увенчаят с успех. Въпреки това в София Медведев подчерта: „Изтребители винаги ще има, важно е да дойде газ и да има електроцентрали и ние, с нашите български партньори, трябва да работим за това“.

Заради напрежението с Украйна, от 2020 година Москва спира Трансбалканския газопровод, който транзитира природен газ през Украйна, Румъния и България към Турция и Гърция. Българските тръби остават празни, искаме си същите количества, подчерта Борисов и добави: „България ще участва в газопреноса, защото това ни се полага“. И наистина: по силата на дългосрочния договор до 2030 година, „Газпром“ е длъжен да осигури заместващ транзит - или да плати санкции.

Вчерашното изявление на Борисов, че България иска не повече от сегашния транзит, е отстъпление от заявените през май м.г. в Москва надежди за два пъти по-големи количества. Но премиерът си остава все така амбициран да търгува и разпределя руски газ през лелеяния хъб „Балкан“.

Според анализатори, Москва вече е променила схемата, за да не попадне под ударите на Третия енергиен пакет - за строителството и транзита да отговарят местни оператори, а руската страна да не се намесва. Държавната газова компания Булгартрансгаз е готова да поеме като дълг необходимите за строителството на газопровода до Сърбия 2,8 милиарда лева. Защото ако плаща за строителството и е съсобственик на тръбата, каквато беше схемата за „Южен поток“, Газпром попада под ударите на европейските регулации. Де юре Газпром няма да е и изпълнител, но в руското издание РБК се появи информация, че компания, която е негов подизпълнител - „Трубная металлургическая компания” на руския магнат Дмитрий Пумпянский, ще спечели търга, който Булгартрансгаз ще обяви през март. Излиза, че собственост на Газпром ще е „само“ синьото гориво в тръбата.

Медведев в София: нещо конкретно?Снимка: BGNES

България се надява, че ако ЕК направи изключения за застрашения от американски санкции „Северен поток-2", после ще стори същото и за „Турски поток“. Както стана ясно, допълнената газова директива на ЕС няма да спре руско-германския проект, но ще позволи на ЕК да преговаря с Русия за него от името на Общността.

А "Белене"?

От срещата Медведев-Борисов не произтича нищо ново и за АЕЦ „Белене“. Русия, чрез „Росатом“, все така заявява желание да участва, а българските власти все така повтарят мантрата за пазарните условия. Въпреки обещанията на властта процедурата за избор на стратегически инвеститор да бъде обявена през февруари, това ще стане чак в края на март или началото на април. Но който и да бъде избран, няма как да мине без „Росатом“ - той е конструктор на проекта, негови са реакторите. Големият въпрос е ще може ли да осигури необходимите 9 милиарда евро без никакви гаранции от държавата. Това обаче няма да се разбере преди началото на 2020 година - заради деветте етапа на процедурата.

Така че съдбата на тези енергийни проекти си остава неясна - въпреки ключовото им значение в руско-българските отношения. „Правителството играе в отбора на Москва, що се отнася до проекцията на руските енергийни интереси в ЕС“, коментира в тази връзка бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.

Непосредствено преди Медведев, на посещение в България бе генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. След визитата му Борисов побърза да увери, че: това няма нищо общо с руското посещение; не са говорили за енергийни проекти; България не е Троянският кон на Русия, ами дори един от най-дисциплинираните и лоялни членове на НАТО. А вчера се обърна към Медведев с думите, че „поне още няколко години трябва да поддържаме руските самолети, докато дойдат новите (американските изтребители - б.а.)". След което добави: „Няма да се плашите от това“. Няколко часа по-рано шефът на Газпром Алексей Милер кацна в София с луксозния си частен самолет - „Гълфстрийм“, американско производство.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ