Стартът на учебната година в България по традиция е на 15 септември и въпреки напрегнатата предизборна атмосфера и множеството конкретни поражения, причинени от природните стихии в отделни населени места, служебният министър на образованието Румяна Коларова обещава безпроблемно начало.

Съществува и друга традиция, уви, и тя е ремонтните работи да се точат и след започването на учебния процес, строителни работници и ученици да “съжителстват” и да се трудят заедно поне до октомври. Строително-ремонтните дейности несъмнено са ежегодна необходимост, защото подобряват училищната среда, която често е и целодневният свят на учениците.

“Делегираният бюджет не достига за ремонт и поддръжка, само при огромни икономии от него бихме могли да си позволим да модернизираме по една класна стая на година”, споделя директорката на Шесто основно училище госпожа Ивелина Г. Спасова. “ Затова и изготвяме проекти, разчитаме и на дарения, последният голям цялостен ремонт на сградата е направен с подкрепата на фондация “Америка за България”.

Сградата на шесто училище в центъра на столицата е на повече от век, първият випуск ученици я прекрачва през 1912 година. “Учениците от първи до четвърти са целодневно тук, като класните стаи служат и за стаи за отдих, приспособяваме дори коридорите за игри, а сега с много въображение и усилия успяхме да преустроим едно помещение в приземния етаж като втори физкултурен салон. За масовия спорт се осланяме на големия двор и хубавото време, други възможности нямаме”, казва госпожа Спасова.

Училището: бази и надстройки

Естествено остарялата материална база, неподдържаните физкултурни салони и неприветна обстановка в класните стаи, съвместяването на две различни училища, начално и гимназия, в обща сграда, създават конфликтни ситуации, пораждат агресивно поведение. Насилието сред подрастващите все по-често е предмет на широки обсъждания, но най-големите обществени дискусии, и то не само в началото и края на учебната година, несъмнено се разгарят около учебниците и тяхното съдържание. Дори ретроградната идея по всеки предмет да се предлага един-единствен “държавен” учебник бе на дневен ред за известно време: сякаш между другото подхвърлена от бившата министърка Анелия Клисарова.

Друг, почти тягостен въпрос, е все по-големият недостиг на мотивирани млади учители. Професията загуби част от ореола и авторитета си, защото е натоварена с огромни изисквания и отговорности, а заплащането не е високо. Не бива да забравяме, че и наложилата се през годините обществена норма на ценностен хаос също не толерира образованите и отнема твърде много от високия смисъл на усилията им.

Затова и след всевъзможните постпреходни експерименти с учебни програми и модели, въвеждане на тестове за външно оценяване и задължителна предучилищна подготовка, ранно чуждоезиково обучение, модернизация на учебния процес и привидно богат избор на учебници, още не можем да се похвалим с окончателно приет, съвременен закон за средното образование и с добри резултати в грамотността и познанията на зрелостниците.