1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За кого работи НАТО?

Роб Мюдж
13 февруари 2022

Защо и с каква цел се създава НАТО? И как се променя Алиансът през годините - кратък исторически преглед на ДВ в един напрегнат момент, в който противопоставянето на силите ескалира все повече.

В момента страните-членки на НАТО са 30
В момента страните-членки на НАТО са 30Снимка: Gints Ivuskans/Getty Images/AFP

Съвсем наскоро, на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, британският премиер Борис Джонсън направи сериозен исторически гаф - започна словото си с думите "Когато НАТО се създава преди 75 години...", макар този юбилей на военния съюз да предстои едва през 2024-а. Гафът се оценява като особено голям поради факта, че 70-ата годишнина на Алианса бе отбелязана със среща на върха именно в Лондон, с домакин Борис Джонсън. НАТО се създава на четвърти април 1949-а година във Вашингтон от САЩ, Франция, Великобритания, Белгия, Канада, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Холандия, Норвегия и Португалия.

Организацията на Северноатлантическия договор е пакт за самоотбрана. Основната му цел е да се противопостави на съветската експанзия в Европа след Втората световна война. Освен това САЩ виждат в него инструмент за насърчаване на политическата интеграция на Стария континент, както и механизъм, който да пресече възраждането на националистическите тенденции.

Предшественик на НАТО е Договорът от Дюнкерк между Великобритания и Франция от 1947-а година - предназначен да предотврати евентуална германска атака след края на войната. 

Съюзът гарантира сигурност

В основата си организацията действа като колективно обединение за сигурност, чиято цел е да предостави обща защита с военни и политически средства, ако някоя от страните-членки е заплашена от друга държава.

Основополагащ е член 5 от Северноатлантическия договор, в който се казва: "Страните се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една или повече от тях в Европа или в Северна Америка ще се разглежда като нападение срещу всички и всяка страна се съгласява, че при такова нападение, в силата на правото си за индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на ООН, ще помогне на нападнатата страна или страни, като незабавно предприеме индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора такива действия, каквито смята за необходими, включително използването на въоръжена сила за възстановяването и поддържането на северноатлантическата област".

Досега чл. 5 е бил задействан само веднъж - от САЩ - след терористичните атаки на 11-и септември 2001-ва година.

Бастион срещу Съветския съюз

През 1955-а година Съветският съюз отвръща на на НАТО със създаването на свое собствено военно обединение, включващо още седем източноевропейски комунистически страни. Това е Варшавският договор. Но падането на Берлинската стена и последвалият колапс на Съветския съюз през 1991-ва прокарват пътя за установяване на нова система за сигурност в Европа след края на Студената война.

Освободени от съветските си окови, много от бившите членки на Варшавския договор стават част от НАТО. Унгария, Полша и Чехия се присъединяват през 1999-а година. Пет години по-късно, през 2004-а, НАТО приема т.нар. група от Вилнюс - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. Албания и Хърватия се присъединяват през 2009-а година.

Най-новите членки - Черна гора и Северна Македония - стават част от НАТО съответно през 2017-а и 2020-а година. С тях броят на страните достига 30, а още три държави - Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна - са със статут на "кандидат-членки".

Политика на отворените врати

В контекста на противопоставянето между Русия и Украйна, амбициите на Украйна да стане част от Северноатлантическия съюз отново се актуализираха. На срещата на НАТО в Букурещ през 2008-а година Алиансът официално приветства стремежа за присъединяване на Украйна и Грузия, без обаче да им предостави план за членство. Русия категорично се противопоставя на членството на бившия съветски сателит Украйна в НАТО.

Т.нар. политика на отворени врати на Алианса, описана в чл. 10 от Договора, гласи, че всяка европейска страна, която може да подобри и да допринесе за сигурността на северноатлантическата зона, може да се присъедини.

На сайта на НАТО се казва още: "От страните, стремящи се към членство в НАТО, се очаква да отговарят на определени политически, икономически и военни критерии, за да е сигурно, че не само ще се възползват от сигурността на Алианса, но и ще допринесат за нея.“

Вижте и това видео на ДВ: 

Кризата в Украйна: САЩ прехвърлят още войници в Европа

02:10

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ