1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За културното многообразие и задния двор

29 април 2010

Двама български писатели за богатството на родния си език и литература, за състоянието им днес - Баварското радио представя авторите Димитър Динев и Владимир Зарев в интервю за културното предаване "Културжурнал".

Защо българските политици загърбват културата?

Димитър Динев и Владимир Зарев са двама български писатели, онова, което ги отличава, е, че Динев е напуснал България, а Зарев е останал в страната. Онова, което ги сближава, е литературата. Наред с Димитър Динев и Румяна Захариева, които са емигрирали от България, има редица автори като Владимир Зарев, Емил Андреев и Георги Тенев, които не са напуснали страната си, въпреки че след промените не е било лесно за писателите в България да преживяват, казва Харалд Грил, журналист от Баварското радио.

Авторът на репортажа продължава с кратко представяне на Владимир Зарев и акцентира върху факта, че два романа на писателя вече са преведени на немски език - "Разруха" и "Битието". Според Харалд Грил роденият през 1968 година Димитър Динев е представител на друго поколение. През 1990 година той напуска България и оттогава живее във Виена. Въпреки че вече е австрийски гражданин, Димитър Динев се чувства уютно в България и борави умело с българския език, който според самия Динев при Владимир Зарев е достигнал до съвършенство. Харалд Грил разказва, че българска професорка препоръчала на Димитър Динев книгите на Зарев.

Малцина умеят да пишат като Владимир ЗаревСнимка: Seeliger

Откраднатата книга

За съжаление, те били изчезнали от пазара, споделя писателят Димитър Динев: "Тогава отидох в библиотеката и заех една от книгите. Прочетох я изключително бързо и реших, че трябва да я притежавам, но не можех да си я купя. Това беше и абсурдното на планираното издаване тогава, че книгите не се издаваха според нуждите и търсенето, а просто някой решаваше кога и колко екземпляра да се появят. Беше ясно, че книгата никога повече няма да се появи на пазара. Имаше само един начин човек да я притежава - като я открадне от библиотеката. Направих се, че я връщам и в момента, в който книгата вече беше отново на мястото си в библотеката, аз я взех, пъхнах я в якето си и си тръгнах."

По този начин Димитър Динев се снабдява с ранно произведение на Владимир Зарев. Когато говори за прозата на Зарев, Динев се замечтава, казва Харалд Грил. Ето какво споделя Динев: "Владимир Зарев има огромно значение за мен. Как да опиша... Чувствам се така, сякаш трябва да препоръчам на някого да прочете Толстой или Достоевски. За онзи, който обича литературата, това е все едно като да му препоръчвам да диша. Онова, което умее Зарев, го могат днес много малко писатели. Едва, след като прочетох прозата на Владимир Зарев, разбрах какво може българският език."

"Разруха" в превод на немски език

Многообразието - природна даденост

По-нататък в репортажа Харалд Грил разказва за първото си посещение в България през 1987 година, когато участва в писателска конференция, посветена на "новото мислене" в контекста на "Перестройката" на Горбачов. "Един от функционерите на писателския съюз ми обясни, че в българския език имало около 5000 русизми", споделя Грил. След като акцентира върху културното многообразие по българските земи през вековете, журналистът обръща внимание на факта, че в днешно време България е заобиколена от различни езикови пространства - Румъния с романския си език, Турция с език от западноогузската езикова група, и още - Македония, Гърция, Албания и Сърбия, както и граничещите с Черно Море Украйна и Русия. "Българите са приели това многообразие като природна даденост и никога не са имали отрицателно отношение към тези различни култури", се казва в репортажа. Харалд Грил споменава за турското и ромското малцинство в България, за българските евреи и за България като една от малкото страни, в които не е имало антисемитизъм.

Димитър ДиневСнимка: Klaus Lefebvre

Културата - изтикана в задния двор

Според Димитър Динев това културно и езиково многообразие в страната намира отражение, ако не точно върху езика, то върху литературните теми. Владимир Зарев от своя страна казва, че българският език е интересен именно заради влиянието на другите езици върху него. Според автора обаче библиотеките в България днес разполагат с книги от преди 20 години, защото парите не достигат, а за това определено имат вина политиците, които са изтикали културата в задния двор на общественото внимание. Харалд Грил допълва, че там, където хората не могат да покрият делничните си нужди, изкуството и културата губят значението си. И Динев, и Зарев са на мнение, че причината е в съвременните политици, които загърбват културата и се сещат за нея покрай избори, когато си позволяват да пофлиртуват малко с интелектуалците, за да спечелят симпатизанти. Но това според двамата автори е проблем, не само в България, а и в целия свят.

БР/ЙЙ/БУ

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ