Вероятността да станеш жертва на ислямистки атентат в Кьолн, Лайпциг, Мюнхен или където и да било в Германия е твърде малка. Въпреки това от години насам германците се страхуват най-много от терористични нападения. От емоционална гледна точка това е разбираемо, особено в контекста на кадрите от Париж, които видяхме пред ноември. Подобни кадри е имало и преди това - Лондон /2005/, Мадрид /2004/, Ню Йорк /2001/. Тези атентати оставят в съзнанието на модерното западно общество по-силни следи, отколкото многобройните атаки в Афганистан, Ирак, Сирия или Нигерия. Все страни, които за повечето живеещи на Запад хора, са отдалечени не само в географско, но и в културно и религиозно отношение. Когато в Багдад или Абуджа избухват бомби и отнемат живота на стотици хора, никой в Германия не се тревожи особено за собствената си сигурност. Когато това обаче същото се случи в Париж, терорът изведнъж се приближава и до нас. А какво ли би било, ако подобно нещо стане в Берлин? Независимо от всичко не бива да се поддаваме на паника. Спокойно! Германия не може така лесно да бъде изведена от равновесие!

Германия е остров на блажените

В световен мащаб Германия може да бъде смятана за страна със завидна сигурност. Въпреки това е крайно време да започнем да говорим безпощадно ясно за някои неща, които дълго време бяха табуизирани по различни причини. След масовите сексуални посегателства срещу жени през новогодишната нощ дискусията около тези премълчавани неща се разгоря с пълна мощ. Крайно време беше!

Защото подобни криминални прояви, които унижават човешкото достойнство, има не от вчера. Може би беше нужно да се стигне до такива ужасяващи мащаби, за да заговорим за тези деяния като за проблем на вътрешната сигурност. Тази сигурност не бива да се разглежда само като въпрос на антитерористичната отбрана. Вътрешната сигурност обхваща много други елементи - левия и десен екстремизъм, социалните конфликти, така наречените паралелните общества на мигранти, както и целия спектър на битовата престъпност. Кражбите на автомобили, грабежите, джебчийството и взломните кражби също имат връзка с вътрешната сигурност. Почти всеки от нас поне веднъж е бил жертва или свидетел на някое престъпление. Въпреки това в Германия не съществува широко усещане за несигурност. Изглежда сега това се променя, ако може да се вярва на реакциите в социалните мрежи.

Нарушенията трябва да бъдат сурово наказвани

Повечето жени в Германия досега не са се страхували да пътуват нощем с метрото. След новогодишната нощ в Кьолн обаче и това се промени. За да се възстанови доверието във вътрешната сигурност, трябва да бъдат поставени нови жалони. А инструментите са в ръцете на цялото общество. Нарушаването на законите трябва да се наказва, но за това няма нужда от по-строги закони, а от категоричното прилагане на съществуващите. Това включва и екстрадирането на чужденци, извършили престъпления, когато са налице предпоставките за подобна мярка. Тук изобщо не става дума за ксенофобия или расизъм. Става дума за върховенството на закона. Задържаните и осъдени престъпници с германски паспорт също попадат зад решетките.

Наказанията са важна съставна част на вътрешната сигурност. Те създават усещането, че престъпността от всякакъв характер не остава безнаказана. Проблемът е в това, че процентът на разкритите престъпления като цяло остава твърде малък. При някои престъпления дори клони към нула. Онзи, на когото откраднат велосипед, по правило няма шанс да го види повече никога. Телесните повреди се разкриват по-лесно и по-често завършват с наказание,но душевните рани зарастват много трудно. Колкото по-често се стига до тях, и колкото повече говорим за това в обществото, толкова по-силно се усеща общата несигурност. Дори и сред тези, които не са лично засегнати.

Обратната страна на медала

Тенденцията на обща несигурност може да се обърне, ако най-сетне се предприемат мерки: сигурността изисква инвестиции и то на правилните места. На първо място - засилено полицейско присъствие на обществените места. Полицаите заслужават всичката ни материална и морална подкрепа. Критиката за техни пропуски, която е оправдана в отделни случаи, всъщност трябва да бъде адресирана към отговорните политици. Това, което сега изпитваме на гърба си с пълна мощ, е последица от дълго пропагандирания и за съжаление осъществен лозунг: "По-малко държава, повече частна инициатива!". В резултат на това държавата се наводни от частни охранителни фирми. Не всеки иска, а и може да си ги позволи. Да не говорим, че по този начин тихомълком се подкопава държавният монопол в сферата на сигурността .

Как ще се отървем от разрастващата се несигурност? Ясно е, че това няма да стане от днес за утре. Нужен е откровен дебат, твърд подход към нарушителите, търпение и отказ от популистки искания. Чисто популистки са например призивите за повече видеонаблюдение и за използването на армията за целите на вътрешната сигурност. Нима наистина бихме се съгласили да празнуваме Нова година на някой площад, обкръжени от хиляди тежковъоръжени войници?