Офанзивата започва по време на виетнамската Нова година. Дотук оръжията винаги са замлъквали за празниците. Три месеца по-рано Северен Виетнам е потвърдил, че ще спазва временното прекратяване на огъня. Но в нощта срещу 31 януари 1968 година комунистическият Север напада масирано Южен Виетнам - на ожесточен огън са подложени почти всички по-големи населени места.

Втората Индокитайска война, която във Виетнам наричат "Американска война", тогава бушува вече от 13 години без изгледи за някакво решение. Нито изсипаните милиони тонове бомби, нито 500-хилядната американска армия успяват да наклонят везните към победа на Юга. Американската стратегия да се избива противникът по-бързо, отколкото той е в състояние да възстанови загубите си, претърпява пълен провал.

Тогавашният комунистически лидер Ле Дуан нарежда офанзивата да започне въпреки съветите на някои от висшите генерали. Елитна бойна част от Виетконг щурмува американското посолство в Сайгон и успява да убие петима американци. Но като цяло атаката е неуспешна.

Ле Дуан е смятал, че офанзивата ще мобилизира хората в Южен Виетнам, които ще се надигнат и свалят омразния "марионетен режим" на Юга, както и "американските империалисти". Той обаче се заблуждава: умореното от дългата война население остава пасивно, а изненаданите от нападението сили на Юга и техните американски съюзници бързо се окопитват и формират редиците си наново.

Само за няколко дни атаките са отблъснати почти навсякъде. Северновиетнамската Народна освободителна армия и комунистическите отряди в Южен Виетнам дават големи жертви - предполага се, че по време на офанзивата са загинали 17 хиляди войници, а други 20 000 са били ранени.

Комунистическите отряди успяват да се задържат единствено на цитаделата Хюе, Централен Виетнам. В града те избиват около 2 800 цивилни граждани, които обвиняват в колаборация с южновиетнамския режим. Сраженията продължават 25 дни. От чисто военна гледна точка, офанзивата Тет е пълен провал за комунистите.

В началната фаза на операцията Тет загиват над хиляда американски войници. Имената на жертвите - по време на офанзивата, както и през цялата виетнамска война - са издълбани в Мемориала на ветераните от Виетнам, намиращ се във Вашингтон.

Офанзивата Тет показва нагледно на американската общественост цялата бруталност на войната. Символ на тази бруталност става снимката на Едуард Адамс, показваща как полицейският началник в Сайгон генерал Нгуен Лоан разстрелва на улицата офицер от силите на Виетконг.

Подобно на предшествениците си, президентът Линдън Джонсън не казва цялата истина за хода на войната във Виетнам - обществото е залъгвано, че американците печелели военни победи и скоро войната щяла да свърши. Офанзивата Тет доказва тъкмо обратното. След нея много американци вече мислят само за това как по-скоро да бъде сложен крй на безсмисленото клане.

Джонсън не се кандидатира повторно. Както казва самият той, Виетнам го е съсипал. Наследникът му Ричард Никсън обаче продължава войната, залагайки на нейната "виетнамизация", т.е. на хвърлянето в нея на повече сили на Южен Виетнам. Но той успява само да отложи поражението. Войната продължава още цели седем години - до април 1975 година, когато и последните американци напускат панически Виетнам.