Братята Керим и Ахмед живеят в една стая, някъде в южната част на Хамбург. Макар двамата българи да са в Германия от четири години, немският им съвсем не е перфектен. Те нямат контакти с германци - дошли са в страната да работят.

Керим и Ахмед разтоварват контейнери на пристанището, а доходите им изцяло зависят от това колко натоварен е контейнерът - ако е празен, получават само 15 евро. Работят на повикване, обаждат им се предния ден. Ако нещата вървят добре, могат да изкарат 600 евро месечно, т.е. все пак повече, отколкото биха взели в България. Работодателят обаче си удържа 350 евро - за стаята. "Постоянно ни заплашва, че ще ни изхвърли на улицата. Играе си с нас. От седмици нямаме работа, а как при това положение бихме могли да си плащаме наема?", пита единият от братята.

Ограбени и изоставени

Керим и Ахмед са само двама от хилядите ниско платени работници от Източна Европа. Те пристигат с автобуси от Полша, България, Румъния и други страни от Балканите, от държави-членки на Европейския съюз, в които нямат нито работа, нито перспектива. Надяват се да направят бързо добри пари в Германия - и най-често попадат в ръцете на безскрупулни предприемачи, които ги ограбват и изоставят.

Само един от триковете им - след пристигането те дават на работниците 200 евро аванс и ги настаняват заедно с още 5-6 души в стая. Наемат ги за много тежка работа на уж пробен срок от 2-3 месеца, след което им казват - не сте подходящи. И не им плащат нищо повече.

Номерът е съвсем законен: желаещите да работят в чужбина биват подмамвани от фирми в родните им страни, които им обещават бляскаво бъдеще в Германия. Заплащането е според местните, т.е. български или полски тарифи. Освен това им се осигурява квартира. Но в повечето случаи става дума за подобни на общежития сгради, в които по няколко души спят в една стая. Но пък всеки плаща поотделно на своя работодател. Той пък плаща минимална за германските стандарти заплата и получава отличен наем за предоставената от него стая на работниците му. Освен това предприемачът има сигурността, че наемниците му няма да роптаят, тъй като като и зле платената работа за тях е по-добра от нищо.

Помощ за потърпевшите

Синдикатите в Хамбург са открили междувременно специален офис, в който източноевропейците могат да потърсят съдействие, да получат консултация на родния си език и да се сдобият с необходимите документи. Сред нуждаещите се от такава помощ е полякинята Ева, която е твърдо решена да съди своя работодател за измама. Тя повярвала на дадените й съмнителни обещания и сключила в Полша договор за заплата от 250 евро, за работа в една фабрика за сандвичи в Хамбург. Надявала се, че ще може да припечели и нещо допълнително.

Предложили й креват в стая за трима, срещу 200 евро. А накрая я изхвърлили и не й платили нищо. Шефът й от своя страна твърди, че в предприятието му някои печелят добре, други - по-малко. Не намирал нищо ненормално в това, че плаща на Ева минимална заплата - 250 евро наистина не са много, но тя нали е подписала договора - аргументира се работодателят.

Междувременно в сградата до фабриката за сандвичи вече живеят следващите новопристигнали полски работници - макар тя да се намира в индустриална зона, в която не би трябвало да живее никой.

За права не става и дума

Източноевропейците, които искат да работят в Германия, имат нужда принципно от разрешително за тази работа. Фактически обаче никой не получава такъв документ, тъй като изискванията са високи и никой не може да ги изпълни. Вместо това работниците се регистрират като "самостоятелни предприемачи", откъдето нататък могат и да се наемат на работа. Регистрацията става много лесно - стига да имаш адресна регистрация. Но понеже почти не познават германското трудово право, такива "предприемачи" стават лесна плячка на своя работодател.

Цифрите показват колко добре работи тази система: ако през 2007 г. българите, регистрирали се като предприемачи в Хамбург, са били едва 341, то през 2011-та броят им е скочил на 1 655, т.е. станали са пет пъти повече.

АГ, НДР, Б. Михайлова; Редактор: Е. Лилов