Въпреки че не излъчиха ясен победител, парламентарните избори в Хърватия се явяват като носител на добри вести. И то в двоен аспект. От една страна европейските съседи имат повод да са сигурни, че ще могат да разчитат на добро сътрудничество и с новото хърватско правителство. Хърватия доказа вече не веднъж, че е една от безпроблемните кандидатки за членство в ЕС. За разлика от други страни в региона, като Македония, Албания и Босна, които далеч не са толкова напреднали с оглед на европейските им амбиции.

Другата добра вест е, че хърватската политическа сцена вече не е доминирана от крайни формации. Макар и да успя да прескочи петпроцентовата бариера, дяснонационалната Хърватска партия на правото ще е представена в Сабора от може би само един депутат. Същото важи за Партията на пенсионерите. Изчистването на политическия пейзаж улеснява както формирането на ново правителство, така и работата на бъдещата правителствена коалиция. Присъединяването на Хърватия към ЕС не изигра почти никаква роля в предизборната борба, тъй като и по време на изтеклия законодателен период правителството и опозицията работиха съвместно по този въпрос. Това не означава обаче, че Хърватия е решила до край проблемите си. Обект на критика продължава да е правосъдната система, същото важи за корупцията и подхода спрямо малцинствата. Именно в това отношение партиите пропуснаха възможността да изяснят позициите си, представяйки конкретни предложения и доказвайки по този начин, че са по-добрите партньори в предстоящите преговори за членство в ЕС.

Като цяло може да се каже, че новото хърватско правителство е изправено пред разрешаването на няколко доста трудни задачи, ако иска да постигне целта, която си постави цяла Хърватия - а именно колкото е възможно по-скорошно членство в европейското семейство. Все още не са започнали разговорите с ЕС по някои от най-сериозните преговорни глави, като например за земеделието. Още миналата година бе повдигната и летвата по отношение на борбата срещу корупцията и реформата в правосъдната система. Специално в това отношение Брюксел реши да е по-бдителен, не на последно място заради незадоволителния опит след последното разширяване на ЕС. Още нещо трябва да се спомене във връзка с вчерашния парламентарен вот в Хърватия: той бе силно повлиян от позицията на избирателите в чужбина, най-вече в съседна Босна и Херцеговина, където имащите право на глас близо 40 000 хървати подкрепят традиционно лагера на консерваторите.