Правителство и опозиция още не могат да се споразумеят по приемлива и за двете страни кандидатура.

Ако не успеят до петък, то правителството може само да номинира кандидат. Ала без компромисен кандидат страната може да затъне още по-дълбоко в политическата криза, продължаваща от вече близо година. Още подробности от близкоизточния ни наблюдател Петер Филип:

След два неуспешни опита за избор на нов президент, третият бе насрочен за 22-ри ноември. Вероятно тази е последната възможност за сравнително коректен в конституционно отношение избор на приемник за Емил Лахуд, чиито мандат приключва на 24 ноември. Ако и този път не се стигне до вот, тогава правителството може да номинира и.д. президент, ала подобна стъпка заплашва да задълбочи още повече пропастта, разделяща правителството от опозицията и напрежението в Ливан може отново да премине в открито насилие.

Досегашните опити за провеждане на президентски избори се провалиха

вследствие на неспособността и на правителството, и на опозицията да се спораземят за компромисен кандидат. За разлика от други държави в Ливан държат на такъв компромис и не биха желали да се стига до изборна надпревара, още повече, че съотношенията на силите в парламента са известни, невъзможна е промяна в последната минута, а по този начин и осигуряването успеха на кандидат – фаворит на правителството.

Опозицията, преди всичко шиитската “Химбула” и христианският екс-генерал Мишел Аун, които самият с радост би се настанил в президентството, не биха се примирили с победител от правителствения лагер и по този начин отново заплашват вътрошно-политическия мир в страната.

Когато първоначално определеният във времето мандат на ливанския президент Емил Лахуд трябваше да изтече през есента на 2004 г., Сирия задрънка оръжие и наложи промяна на конституцията от ливанския парламент, удължаваща президентския мандат с три години. Именно тези три години изтичат сега, а Сирия вече няма войски в Ливан и поради това вече не може да третира тази държава като собствена територия.

Всъщност Сирия до ден днешен гледа на Ливан като на част от собствената си територия.

През последните три години настъпиха и някои вътрешно-политически изменения: след убийството на критично настроения към Сирия бивш премиер Рафик Харири в началото на 2005 г. се сформира коалиция между про-западно ориентираните християни, сунити и друзи, която се опита с премиера Фуад Синиора начело, да измъкне Ливан от близкоизточната плетеница, от която страната така дълго страдаше: израелската намеса от юг, достигаща до открита война както миналата година, сирийско-иранска намеса от изток плюс вътрешни дрязги от всякакъв вид, достигнали и до християните, които вече не представляват такава единна общност, каквато бяха в миналото.

От вече близо два месеца няма нови политически убийства, но няма и напредък

Коалицията, подкрепяща правителствения ръководител Синиора разполага вече с твърде тънко мнозинство сред общо 128-ината депутатит в парламента. Тъй като шиитската Хизбула и привържениците-християни на екс-генерала Мишел Аун от вече почти година се опитват, да свалят според тях твърде западното правителство. Имайки по-скоро предвид: “твърде анти-сирийско”. Засега безуспешно. Ала още един допълнителен фактор подкопава позиците на кабинета на Синиора: мнозинството му се топи, защото често негови представители стават жертва на убийства. Последното бе през септември. Общо 8 политици и различни симпатизанти от началото на 2005 г. Дори отиващият си президент Емил Лахуд вече подозрително отбеляза, че всеки път, когато в Бейрут има стремеж към постигане на някакъв напредък, се стига до такива убийства и процесът на нормализация страда. От септември насам не е имало убийства. Ала няма и постигнати успехи.