Новият кмет на Росток Клаус Руе Мадсен не е германец. Симпатичният датчанин прилича на викинг и казва, че се чувства като местен, независимо че няма германски паспорт. Не навсякъде в Германия това е възможно.
Реклама
Ако сред викингите е имало хипстъри, те навярно са изглеждали точно като новия кмет на Росток - Клаус Руе Мадсен. 46-годишният датчанин има дълга прошарена викингска брада, модерна подстрижка и очила с ъгловати рамки. Обича да кара колело, треньор е по хандбал, а иначе е търговец на мебели и заявява, че иска да направи Росток „hyggelig" - т.е по-уютен. Мадсен е първият чужденец, който става кмет на голям германски град без да има германско гражданство.
"Аз съм си от Росток"
Мадсен се определя като жител на Европа и на Росток. Никога не се е опитвал да вземе германски паспорт, защото, както той обясни в едно радиоинтервю – „чувствам се като местен човек, независимо дали с паспорт или без".
Преди 21 години той пристига със съпругата си в Росток. Казва, че градът е прекрасен - с крайбрежието си, оживеното пристанище и живописната природа. Освен това отбелязва икономическия му потенциал, който би могъл да се развие и още повече. "Искам да живея в Росток до края на дните си", заявява Мадсен, според когото в града има всичко, освен... планини.
Мадсен е предприемач - той притежава пет мебелни къщи и е бил председател на Търговско-Промишлената камара в града. Безпартиен е и се харесва на избирателите най-вече с позициите си относно екологията, развитието на икономиката и дигитализацията. Заради това се ползва с подкрепата на Християндемократическия съюз /ХДС/ и на Партията на свободните демократи. На състоялия се миналия уикенд балотаж той успя да се наложи над кандидата на Лявата партия Щефан Бокхан с 57,1 процента от гласовете.
Избирателно право за европейски граждани
Изборът на чужденец за кмет на германски град е възможен благодарение на една европейска директива от 1994-а. Тя регламентира следното: граждани на Европейския съюз, които живеят не в родината си, а в друга държава от общността, имат активни и пасивни избирателни права - и то еднакви с тези на местните граждани. Затова един датчанин, чието постоянно местожителство е в Германия, има правото да гласува на местните избори в тази страна, независимо че не притежава германски паспорт.
Директивата обаче позволява и някои изключения, освен това отделните държави от ЕС, както и отделните германски провинции я прилагат по различен начин. Така например страните от общността имат правото да решат, че единствено техните собствени граждани могат да бъдат избирани на ръководни постове. И в България, Франция и Италия гражданите на ЕС могат да бъдат избирани за членове на общински съвети, но не и за кметове.
В Германия ситуацията в отделните провинции също е различна. В Мюнхен Мадсен не би имал шансове да бъде избран за кмет, защото позицията е запазена за хора с германско гражданство. Но така е само в Бавария. В останалите германски провинции и чужденците имат правото да бъдат избирани за кметове. Но не и за министър-председател на провинция, канцлер или президент - в тези случаи германският паспорт е задължителен – той е предпоставка да се кандидатства за тези постове.
*****
Разгледайте и тази галерия със снимки на ДВ:
Най-красивите ханзейски градове на Германия
Ханзата, известна още като Ханзейска лига, е била през Средновековието богат и могъщ съюз. В градовете, които са били част от него, това се вижда и до днес. Представяме Ви най-красивите ханзейски градове на Германия:
Снимка: picture-alliance/Bildagentur-online/Klein
Любек
Любек е бил най-богатият от всички ханзейски градове и години наред е ръководил Ханзата. Наричали са го дори "Кралицата на Ханзата". През 1987 година ЮНЕСКО включва стария град на Любек в световното културно наследство. Там се намира и музеят на Ханзата, проследяващ разцвета и упадъка на този могъщ търговски съюз, в който са членували близо 200 града.
Снимка: Fotolia/thorabeti
Хамбург
От 13 до 15 век Ханзата контролира цялата търговия между Североизтока и Северозапада в Европа. Хамбург членува в съюза още от 1321 година. По това време пристанището вече е съществувало. Днес то е любимо място на туристите. Около 1 милион посетители участват всяка година в началото на май в тържествата по случай рождения ден на хамбургското пристанище.
Снимка: picture-alliance/Bildagentur-online/Klein
Бремен
Богатите бременски търговци са превозвали стоките си по река Везер до Северно море, а оттам са ги изнасяли в цял свят. Бляскавото минало на Бремен е видимо и до днес: пищно украсената сграда на кметството и статуята на Роланд на централния градски площад са от 2004 година под закрилата на ЮНЕСКО.
Снимка: picture-alliance/dpa/I. Wagner
Щралзунд
В Щралзунд на Балтийско море се вижда може би най-добре как са изглеждали градовете от Ханзата по време на техния разцвет през 14 век. Средновековният градски център на Щралзунд е почти напълно запазен. Между старите пристанищни складове е изграден модерният музей "Ozeaneum", в който посетителите се потапят в дълбините на Балтийско и Северно море.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Sauer
Висмар
Един от отличителните белези на град Висмар са сградите от печени червени тухли. Този архитектурен стил е характерен за градовете в Северна Германия. От червени тухли са изградени не само църквите в града, но и много от "светските" сгради. През 2002 година старият град на Висмар е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Büttner
Росток
В силните години на Ханзата Росток е бил един от най-важните разпределителни центрове на Балтийско море. В наши дни всяко лято в града се провежда празникът "Hanse Sail". Специално за него в пристанището на Росток котва пускат до 250 платноходи и кораби-музеи, които могат да бъдат посетени от жителите и гостите на града.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Büttner
Люнебург
През Средновековието град Люнебург на река Илменау е бил най-големият доставчик на сол за цяла Северна Германия. Солта, добивана там, е била товарена на кораби, с които през реките Илменау и Елба е стигала до Северно море. Местният музей на солта показва колко голяма роля е изиграла тя за развитието на града.
Снимка: picture-alliance/Bildagentur-online/Klein
Корбах
Този град в провинция Хесен нито е на река, нито има излаз на море. И въпреки това през 15 век Корбах става член на Ханзейския съюз. Обяснението: чисто географски там са се пресичали важни търговски пътища. Общо 26 са германските градове, които и до днес носят наименованието "Ханзейски град".