Българи, румънци, италианци, гърци - добре квалифицираните и дисциплинирани чужденци имат огромен принос за икономическия бум в Германия през последните години. На това развитие напоследък са посветени многобройни публикации в германските медии. На темата се спира и един репортаж, излъчен в средата на февруари в телевизионното предаване "Панорама" по обществената телевизия АРД. Озаглавен е: "Разчитаме на чужденците: миграцията носи благоденствие".

В него авторите ни срещат със собственичката на средно голям хотел в Бавария - Хелга Филзер-Нусбикел, симпатична жена около 60-те. Тя не крие, че хотелът ѝ върви добре единствено благодарение на хората от България, Гърция, Афганистан, Франция и Италия, които работят при нея на съвсем нормални трудови договори. Готвачът Иво например е българин. Той е на средна възраст и изглежда доволен.

56% от заетите в гастрономията са чужденци

Хелга Филзер-Нусбикел разказва, че германци вече не кандидатстват за работа в хотела ѝ, който се намира в алпийския курорт Оберстдорф. "Изключително радостна съм, когато при нас дойдат да работят хора от България и Румъния", възкликва хотелиерката. За зрителя е очевидно, че тя е много щастлива с международния си персонал. Хелга Филзер-Нусбикел е категорична: чужденците не взимат работните места на германците, те поемат онези позиции, за които в Германия вече няма много желаещи. Работят по 40 часа седмично и получават официално договореното заплащане в бранша.

През 2018 година всяко второ ново работно място в Германия е било заето от чужденец, научаваме още от репортажа на АРД. А това е рекорд за страната. Според авторите на филма, цели отрасли вече зависят от работната ръка от чужбина. Докато през 2008 чужденците в гастрономията например са били 28,8%, то днес в този бранш те са вече 56%. И в месопреработването над половината от заетите не са германци.

Строители, хигиенисти, болногледачи - мигрантите в тези професии заемат между 33% и 50% от работните места, казват авторите на репортажа и посочват, че от това печелят както германската икономика, така и гражданите, които косвено консумират увеличените данъчни постъпления. Пред репортерите на АРД шефът на хамбургската Агенция по труда Зьонке Фок обобщава, че икономическият подем в Германия през изминалите години нямаше да бъде възможен без работната ръка от чужбина. "Дори ако положим всички възможни усилия, за да насочим германските младежи към професионалната квалификация и после към трудовия пазар, ние пак няма да успеем да запълним наличните работни места. Ето защо нямаме друг изход, освен да отваряме трудовия си пазар за хора от ЕС и от трети страни", казва Фок.

Хотелиерът Вилхелм Швеке, възрастен човек с характерно лице, белязано от голям житейски опит, говори с топлота и разбиране за своите служители от чужбина: "Работата на камериерките е много тежка, не бива да го забравяме. Те оправят легла, вдигат матраци - всичко това натоварва кръста. То си е направо тежък физически труд." Към хората от Средна и Източна Европа, които работят в Германия, Швеке отправя едно трогателно послание: "Щастливи сме, че тези хора са при нас. Не само щастливи - благодарни сме." Той обръща внимание и на още нещо много важно за новите гастарбайтери: "За тях, разбира се, икономически е много по-добре да работят тук, в Германия, отколкото в своите родни страни. Лично аз обаче имам известни опасения по този повод, защото в резултат на това в техните страни ще започне да липсва работна ръка."

Експерт посочва три заблуди за трудовата миграция в ЕС

За този проблем става дума и в публикация на германското списание "Фокус". Трудовата миграция оказва опустошително въздействие върху страните, от които идват работниците, пише списанието. И уточнява, че особено там, където се изискват висококвалифицирани кадри - например в здравеопазването, в страни като Румъния вече има остър недостиг на персонал. Експертът по въпросите на миграцията Йохен Олтмер е скептично настроен към три оптимистични твърдения за трудовата миграция. Първо, според него, трудовата миграция не допринася особено за изравняването на стандарта между по-богатите и по-бедните региони в ЕС. Второ: парите, които гастарбайтерите изпращат у дома, не дават кой знае какви импулси на съответната икономика, доколкото от тях се ползват главно семействата им. И трето: не отговаря на действителността и предположението, че мнозина квалифицирани мигранти в един момент все пак се завръщат в родината си, където дават тласък на икономиката.