В свое поздравително писмо до колежките си по случай 8 март пълномощничката на германското правителство по въпросите на равноправието между половете Кристин Розе-Мьоринг предложи да се внесе полова неутралност и в германския национален химн - съществителното от мъжки род "татковина" да бъде заменено с "родина," а прилагателното "братски" – с по-неутралното "смело".

"Някои хора имат бръмбари в главата", написа по този повод в Туитър заместник-председателката на "Алтернатива за Германия" Беатрикс фон Щорх. А депутатът Мартин Райхард призова за ясен отпор срещу "крайнолевия феминизъм". Още по-злостни и язвителни бяха коментарите в социалните медии, където се говори за „джендър-безумие".

Няма нужда от никакви корекции

Обичайно трезва беше реакцията на германската канцлерка. Нейният говорител съобщи, че Ангела Меркел е "много доволна" от сегашната езикова форма на националния химн. А новоизбраната генерална секретарка на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер обяви, че текстът на химна трябва да остане такъв, какъвто е. Тя добави, че за много жени е по-важно не да се променя текстът на химна, а тяхното заплащане, за да няма различни заплати за еднакъв труд.

А ето и малко история. През 1841 година поетът Хофман фон Фалерслебен създава текста "Единство, право и свобода за германската татковина...". С него той отразява обществените настроения в разпокъсаната тогава на малки държавици германска нация. По-късно – през Първата световна война песента придобива по-голяма популярност, а след това е изпълнявана и от националсоциалистите заедно с техния партиен химн "Вдигнете знамето високо", известен още като "Песента на Хорст Весел".

А след Втората световна война? В своя реч в Берлин през април 1950 г. тогавашният канцлер Конрад Аденауер казва: "Искаме да изградим новата Германия върху основите на единството, правото и свободата". Тогава той призовава да се изпълнява и третият куплет от "Песента за Германия" ("Германия, Германия над всичко"), на което някои от присъстващите напускат възмутени залата още преди да прозвучи мелодията. По онова време младата Федерална република все още си няма официален химн и мнозина са смятали, че след позора на националсоциализма, войната и Холокоста страната се нуждае от нов химн, който да бъде изпълняван на официални събития.

1954, 1974, 1990

Две години по-късно този спор е решен. Германският президент Теодор Хойс накрая се съгласява с канцлера Аденауер и "Песен за Германия" отново става химн. Тогава е решено тя да бъде изпълнявана без да се пее строфата "Германия, Германия над всичко". По времето на Третия райх тази строфа става символ на тоталното подчиняване на Европа.

Сегашното предложение на Кристин Розе-Мьоринг не е безпрецедентен случай. Австрийците вече промениха химна си, добавяйки думата "дъщери" в строфата "Родина на велики синове". Но също и в други страни е воден дебат за "джендър неутрален" химн. В Германия обаче изглежда възбудата е особено силна около искането за промяна на автентичния текст.

През 1841 Хофман фон Фалерслебен не е могъл да предвиди каква дискусия ще предизвика години по-късно неговото стихотворение. Призивът му за единство е бил прогресивен и републикански във време, когато страната е била разпокъсана и управлявана от князе. Оттогава Германия е много променена. Но напълно единна явно все още не е.