Георги Папакочев с няколко сатирични предложения:

На правителствено заседание миналата седмица премиерът Бойко Борисов нареди на своя юридически екип да предприеме незабавни действия за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, с които формулировката "противозаконно отнемане" да бъде заменена с "кражба", а извършителят да бъде наречен просто и разбираемо "крадец". "Не виждам нищо, което да накара мен и всички нас да използваме фрази от типа на отнемане, проникване за един обикновен хайдук", отряза министър-председателят и припомни как навремето крадците на коне (защото тогава нямало автомобили) в Америка ги връзвали с едно въже и ги бесили.

Право куме в очите!

Макар и вдъхновена от тв-екран, тезата на г-н Борисов не само заслужава адмирации, но вероятно вече ги е и получила. Напатилият се от повсеместната престъпност българин би подкрепил с цялото си сърце подобна поправка, колкото и разтърсващо да звучи тя за учените юристи. Просто обикновените хора винаги са наричали уличните и магистрални бандити "разбойници", нароилите се масово измамници – "мошеници", дебеловратите побойници – "мутри", партийните хамелеони – "тарикати", политическите опоненти – "врагове", уж прехранените журналисти – "продажници", уличните жени – "к__ви" и т.н. В което няма нищо лошо...

Говорите ли европейски?

Трудностите обаче идват от другаде. В най-новия доклад на ЕК например някои от използваните термини биха придобили интересно значение в контекста на терминологичнния патос на г-н Борисов. Как би нарекъл той неприеманите от Брюксел и бързичко отменени вече многомилионни "дарения" от граждани и фирми за любимото му МВР – подкупи, рушвети или бакшиши? Или как би окачествил изискването на комисията за по-сериозно обучение на кадрите в съдебната власт и за по-ефективно водене на делата – като "досегашна неграмотност" или като "обикновено юридическо безхаберие"? Ами констатираната липса на прозрачност и надеждност в назначенията на съдебната власт – като "шуробаджанащина", като "партийно кадруване" или популярното на български простичко "връзкарство"?

Отрицателен прираст?

Интересни са възможностите за езикови усъвършенствания и при държавните статистици. Какво например означава "отрицателен естествен прираст"? Хем отрицателен, хем прираст? Дали на г-н премиера не би му допаднало повече процесът да се нарича простичко "масово измиране на българите", а външната миграция да възвърне прозаичното си название "бягство от страната"? Дали констатираните при преброяването почти 150 хиляди (а те са много повече!) функционално неграмотни българи не следва да бъдат наричани "неуки", "безкнижни" и най-вече "прости хора"? А може би ромите с достойнство отново трябва да приемат обръщението "цигани", защо не и "мангали"?

Бесилото се отлага

Първи отговори на тези, а и на други подобни езикови въпроси се очаква да предложат натоварените със задачата правителствени юристи, като постепенно към тях ще се присъединят съпартийци, депутати, министри, политици, бизнесмени и евентуално езиковеди, българисти, дори и литератори. А докато текат въпросните академично-правни дискусии, авторите на противозаконните отнемания, сиреч "крадците" ще продължават да практикуват на воля престъпния си занаят и никой в България няма да ги връзва с въже, камо ли да ги беси. Просто защото полицията, прокуратурата и съдът ще бъдат прекалено ангажирани в споровете и съвсем объркани с практическата терминология.