След като баварците се самонаказаха с най-тежката забрана на тютюнопушенето в цяла Германия, погледът ни автоматично се насочва към Калифорния, където пушачите на практика са заплашени от смъртна присъда. Не щеш ли тъкмо там, в Пало Алто, в кубинската кръчма Ла Бодегита, хората най-спокойно си пушат в задното помещение. Мохитото и мезетата пушачите сами си взимат от предното помещение, за да не се налага и сервитьорите да дишат гъстия дим от неособено легалните кубински пури в сектора за пушачи.

Тиранията на Доброто

Едно съвсем разумно решение, което не е патент на кръчмаря от Пало Алто. Измислил го е още преди векове големият английски мислител и свободолюбец Джон Стюарт Мил. Тъкмо той пише, че „единствената истинска свобода е правото да се грижим за собственото си добруване както намерим за правилно, стига да не засягаме добруването на други”. Ако трябва да го кажем малко по-грубичко: наливай се колкото щеш, уголеменият черен дроб си е твоя работа, но пиян зад волана не бива да сядаш.

Нямаме намерение отново да претакаме въпроса дали пасивното пушене е смъртно опасно (доста съмнителна теза) и дали едно малцинство от 23 процента от гласоподавателите има правото да говори от името на цяла Бавария (още по-съмнителна теза). Думата ни е за тиранията на Доброто, което говори с благ гласец, а зад гърба си крие боздугана на държавната власт. Защото и благите намерения могат да се превърнат в заплаха на свободата, дори в случаите, когато „моята свобода не засяга твоята”.

А моята свобода не засяга твоята, когато пуша в добре проветрените, задни помещения на кръчмата. Там аз вредя единствено на себе си и евентуално на застрахователната компания, която обаче, тъкмо поради това, ме кара да плащам по-високи вноски за застраховката си „Живот”. Докъде ще стигнем по този път? Отговор получаваме отново от Джон Стюарт Мил:

Обезглавяване на отклоненията

„Изискването всички да станат като нас се подхранва от досегашните си големи успехи. И ако не му окажем своевременно съпротива, животът постепенно ще залинее до пълно еднообразие, а всички отклонения ще бъдат обявени за греховни, неморални, дори чудовищни. И скоро след това човечеството вече дори няма да си спомня за многообразието.”

Преди време попитах един ортодоксален еврейски духовник в Ерусалим защо не е съгласен мъже и жени да ползват заедно един плувен басейн на другия край на града. Та нали никой от неговите правоверни събратя няма да ги види толкова отдалеч? А равинът отговори: „Бог обаче вижда и аз ще нося вина, ако не се боря срещу този грях.” Този отговор е по сърце както на радикалните мюсюлмани, така и на радикалните християни. А също и на всички светски душеспасители. В този отговор се крият кълновете на тоталитаризма, който не признава никакви граници между частното и публичното. Но тъкмо тези граници, учи ни Мил, са сърцевината на свободата.