Сравнението определено може да е неуместно - ако си спомним, например, спора от 1989 година около въпроса дали нацизмът и комунизмът могат да се сравняват. И тази предистория е много показателна в контекста на сегашния спор около американската Агенция за национална сигурност. Твърди се, че АНС била същата като ЩАЗИ. Като че ли ЩАЗИ е оставила след себе си само досиета, а не и безброй трупове.

Разликите са значителни

Изненадва и неочакваната популярност на романа на Джордж Оруел "1984". В продължение на десетилетия се смяташе, че антикомунистът Оруел силно е преувеличил нещата в своята утопия. Сега изведнъж се оказа, че ЩАЗИ и "1984" вършат много добра работа при описанието на дейността на американските тайни служби. Докато - на базата на днешните възможности за контрол и манипулация на данни, старите сътрудници на ЩАЗИ по-скоро биха могли да бъдат определени като феномен на дилетанството, смята Марко Мартин.

Той подчертава, че духовните вреди от инструментализираното сравнение са огромни. Тъй като в действителност има огромна разлика между една еднопартийна диктатура, която следи стремящите се към демокрация свои граждани, и една нова демокрация, която използва възможностите на интернет, за да предпази населението от терористични нападения.

"Знам аз, знам"

Въпреки това - точно както при ябълките и крушите, е уместно отделни аспекти от актуалната дейност на тайните служби да бъдат свързвани с миналото и критично анализирани - защото те също могат да застрашат свободното общество. Преувеличените сравнения обаче са контрапродуктивни и тази поука важи не само за сегашната афера с подслушванията.

Само преди две години и половина Арабската пролет беше сравнявана с падането на Берлинската стена. След което настъпи разочарованието. Оказа се, че свалянето на Бен Али и Мубарак не означава непременно победа на либералната демокрация. И нашето разочарование се изрази в свиването на рамене за драматичните събития "там далеч" в Египет и Сирия. Но Сирия не е Босна и Алепо не е Сараево, където съотношението на силите беше ясно.

Рутинното сравнение, че всяко клане е "геноцид", че всеки антипатичен човек е "нацист" и всяка директива на ЕС е "тоталитарна" не върши работа. Нека оставим храбрия войник Швейк да обрисува травматичните си преживявания на фронта с вечното: "Знам аз, знам". В политически план обаче този вид фолклорни сравнения са по-скоро непрепоръчителни.

Автор: М. Мартин, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова