На 22 октомври 1941 година в Одеса са разстреляни близо 5 000 евреи. Ден по-късно 19 000 евреи са откарани в складове край града, където са изгорени. Тези зверства, извършени в отговор на бомбено нападение на съветски партизани срещу главната квартира на румънските окупационни части, били разпоредени от тогавашния профашистки румънски диктатор Йон Антонеску.

Мълчанието на елитите

"Одеса" се нарича и документалният филм на режисьора Флорин Йепан. Филмът е посветен на жестокостите, извършени в Одеса, и е част от политическата кампания, която Йепан води от 3 години насам - конфронтира политическия и интелектуалния елит в Румъния, но и обществеността с провокативни изяви, целящи да разбият мълчанието, което цари по отношение на престъпленията на румънската армия по време на Втората световна война. И документира реакциите. Издебва политиците на обществени места, безпокои интелектуалците по домовете им, задава им неудобни въпроси, обсъжда темата по радиото и по телевизията. От заснетите кадри е сглобен 90-минутен филм, предназначен да предизвика реакции и дискусии, които на свой ред ще станат част от следващ филм.

Документалната лента "Одеса" показва как политическият и интелектуалният елит в Румъния не желае да говори за зверствата, извършени в Одеса, за Холокоста и за съдбата на евреите в Румъния. Най-болезнено впечатление оставя разговорът на Йепан с 87-годишния Михаил Заславски - единственият оцелял от одеската трагедия. Тогава Заславски бил на 16 години и изгубил в пламъците родителите си, трите си сестри и брат си.

Румънските престъпления - тема табу

През октомври миналата година, по повод 70-тата годишнина от одеските жестокости, Заславски пристига за първи път в Румъния - с надеждата да разкаже историята си публично. Но се натъква на пълна липса на интерес. Нещо повече - бившият румънски президент Емил Константинеску, който иначе много се гордее с това, че е първият държавен глава, поднесъл извинения за престъпленията срещу румънските евреи, отказва да подаде ръка на Заславски. Телевизиите не му отреждат място в своите предавания, а на свиканата пресконференция със Заславски идват само трима души.

Престъпленията на румънската армия по време на Втората световна война все още са тема табу, казва историкът Лусиан Нъстаса. Неговият колега Виктор Ешкенази отива и по-нататък: "Откакто Румъния е член на НАТО и на Европейския съюз, политиците се връщат назад към старите традиции, поведения и убеждения. Отричането на Холокоста отново е на дневен ред", казва Ешкенази.

Над 300 хиляди жертви

Самият Йепан също не знаел почти нищо за Холокоста в Румъния, имал дори положителна представа за диктатора Антонеску. Идеята за проекта "Одеса" му идва неочаквано - покрай възложения му портрет на Антонеску за едно телевизионно предаване. При проучванията си режисьорът се натъква на подробности за престъпленията, извършени по време на управлението на Антонеску, включително за зверствата в Одеса. Йепан установява, че Румъния при Антонеску е единствената държава извън нацистка Германия, предприела самостоятелно унищожаване на евреи. Жертвите са над 300 000 души, за което през 1946 година Антонеску е обесен като военнопрестъпник.

Портретът на Антонеску, изготвен от режисьора Йепан, разказва истината и съответно го представя в не особено добра светлина. Въпреки това диктаторът се оказва на шесто място по популярност сред зрителите. Режисьорът е потресен и решава да продължи да се занимава с темата. Първоначално замислял документален филм за зверствата в Одеса, но впоследствие променя плана си. "Стана ми ясно, че интересът към такъв филм в съвременното румънско общество щеше да е много малък, щяха да го излъчат някъде посред нощ и нямаше да има никаква реакция", обяснява Йепан.

Голямата болка

Три години след началото на проекта равносметката на Йепан не е особено оптимистична - някои медии писали за Одеса и за филма, но като цяло той продължава да се натъква на липса на интерес и дори на враждебност. Въпреки това Йепан не смята да се отказва. "Ще разказвам историята на Михаил Заславски дотогава, докато някой румънски държавник отиде до Одеса, за да му стисне ръката и да му се извини от името на нашия народ", казва Йепан.

87-годишният Заславски не вярва, че ще доживее този момент. "В Румъния се опитват да игнорират въпросите, свързани с Холокоста", казва Заславски, споделяйки впечатленията си от посещението в Букурещ преди година. "Докато бях там, ми казаха, че един румънски президент вече се е извинявал веднъж за престъпленията спрямо еврейския народ. Което прозвуча някак между другото. И ми причини голяма болка", казва Заславски.

Автор: К. Верзек, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел