Заробени, насилвани и убивани: това е съдбата на хиляди язиди, станали жертва на терористичната организация "Ислямска държава" (ИД). Като сред извършителите има и германци - над 1000 граждани на Федералната република са се присъединили към ИД през годините. Отскоро в Бундестага за първи път се заговори за обявяването на зверствата над язидите за геноцид. 

Ал Алмани - жестокият германец

Трагедията на много язиди започва на трети август 2014-а година. Тогава въоръжените сили на ИД нападнат язидските територии в Северен Ирак. За тях етническото малцинство, което живее там, се състои от неверници. Над 5000 язиди умират, 7000 са отвлечени - като Норшан. Тя е само на 14, когато попада в ръцете на терорист от Германия. Осем години по-късно екип на ARD се среща с нея в малък град в Северен Ирак. 

"Той постоянно ме биеше с пръчка и ми връзваше ръцете. Когато ме изнасилваше, залепяше устата ми", спомня си момичето. "Собственикът" на Норшан, който върши тези зверства с нея, се казвал Ахмед. А бойното му име било Шамс Алдиен Ал Алмани. Ал Алмани в превод означава "Германецът". 

"Той често говореше със семейството си в Германия през интернет. Майка му казваше: "Върни се", разказва Норшан. Говорели на арабски, затова ги разбирала. Ахмед отговарял: "Няма да се върна. Вие сте неверници".

След три месеца той продал Норшан. Новият "собственик" също бил терорист от Германия. Бойното му име: Абу Вагас Ал Алмани. "Той беше женен и беше още по-лош от другите", казва Норшан. Освен че я подлагал на зверства, я принудил да приеме исляма. Затова цялата ѝ ръка е покрита с огромни белези. "Имам брат, който изчезна, затова татуирах инициалите му на ръката си", споделя Норшан. Мъжете от ИД казали, че това не е разрешено от исляма и се опитали да отстранят татуировките със солна киселина. Норшан е оцеляла, но е тежко травмирана. 

Много престъпления остават ненаказани

Язидските жертви и досега не са получили справедливост, изтъква берлинчанката Катарина Дьонхоф. Чрез организацията "Hand für Hand" ("Ръка за ръка") тя от години работи за осигуряването на образование на язидите в Северен Ирак. 

Жертвите смятат, че геноцидът трябва да бъде признат и извършителите да бъдат преследвани. "Жертвите се нуждаят от това. То е и въпрос на сигурност", посочва Дьонхоф. Тъй като те не знаят какво правят в момента извършителите - дали например не живеят необезпокоявани в Германия.

На фона на големия брой престъпления на ИД срещу язидите, съдебните процеси са пренебрежимо малко. В края на 2021-а година семейство, което е било част от ИД, бе осъдено за смъртта на язидско дете. Но проблемът е и в юрисдикцията на германските власти в Ирак и в Сирия. "Това са държави, с които няма споразумения за предоставяне на правна помощ", обяснява адвокатът от Кьолн Готфрид Раймс. Той споделя от опит, че се оказва невъзможно дори да бъдат разпитани свидетели в тези страни. 

"Искаме справедливост"

Хиляди чуждестранни бойци на ИД и техните съпруги и до днес са в затвори и в лагери в Ирак, които почти не са достъпни за германските власти. Освен това много от бившите членове на ИД сега омаловажават ролята си в организацията. В края на септември екип на ARD се срещна с бившата членка на ИД Ялда А. в лагер в Сирия. На въпроса дали носи някаква вина за времето на престоя си в ИД, тя отговаря: "Не съм направила нищо. Стоях си вкъщи. Просто се страхувах и исках да се махна". 

Месец по-късно на Ялда А. получава правото да замине за Германия с децата си. Миналата седмица германската прокуратура обяви, че е издадена заповед за ареста ѝ - за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и съучастие в геноцид. Обвиненията са, че по време на третия си брак с боец ​​от ИД тя е удряла и ритала една язидка почти всеки ден, след като съпругът ѝ я изнасилвал. "Освен това обвиняемата принуждавала затворничката да се моли по ислямските обичаи. Всичко това служи на обявената от ИД цел да унищожи язидската вяра", се казва в изявлението на главния прокурор.

Жертвите на германските бойци на ИД нямат на кого да разчитат. В края на 2017-а година Норшан успява да избяга от робството, но и до днес не е разпитвана от разследващите органи. Желанието на Норшан е едно - да има справедливост. "Тук има десетки хиляди момичета, които живеят в страх у дома - живеят като в затвор. На тези, които ни причиниха това, трябва да бъде потърсена отговорност, но не със сила, а легално, в съответствие със закона и реда".

Признаването на геноцида над язидите няма да върне убитите, признават от язидската организация в Берлин. Но "това би било важно за преодоляването на травмата на язидския народ". Освен това така ще се увеличи и натискът над Ирак да се вслуша в проблемите на язидите и да им позволи да се върнат по родните си места. 

Вижте и това видео на ДВ: